Замфир Хаджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замфир Хаджийски
деец на БРП (к) и партизанин

Роден
Починал
Лом, България

Замфир Димитров Хаджийски е деец на Българската комунистическа партия, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Стефан Караджа“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 октомври 1899 г. в село Дългошевци, Ломско. Бил е секретар на партийната група на БКП в родното си село. Участва в Септемврийското въстание (1923). Командир е на отряд въстаници, който щурмува Ломските казарми. След поражението емигрира в Югославия. Завръща се в България след обявената амнистия. Член е на Ломския комитет на БКП. Арестуван и излежава присъда по Закона за защита на държавата в Ломския затвор. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Той е сред първите партизани в страната непосредствено след 22 юни 1941 година. Създава Ломската партизанска чета, която прераства в Партизански отряд „Стефан Караджа“. След предателство е заловен и осъден на смърт по ЗЗД. Обесен е в Ломския затвор на 14 октомври 1943 г.[1] Днес родното му село носи неговото име, както и читалището Дом-паметник „Замфир Хаджийски“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 68