Запал (устройство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Запал на гранатата на Борщейн.

Запа́л – средство за възпламеняване на заряда за взрив на ръчни гранати и при артилерийските оръдия XV—XVII век. (а при някои артилерийски системи и до XX век), а също и за възпламеняване на заряда в минните и подривните работи. Запалите биват с мигновено (например – МД-2) или със забавено (ЗДП) действие.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Руководство по материальной части средств инженерного вооружения. Средства минирования и разминирования – М.: Военное издательство МО СССР, 1963.
  • Инженерные боеприпасы. Руководство по материальной части и применению. Книга первая. – М.: Военное издательство МО СССР, 1976.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Запал (устройство)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.