Заят

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заят в Амарапура, днес Мандалей.
Заят близо до Мандалей.
Заят при пагодата Кутодо, Мандалей.

Заят (на бирмански: ဇရပ်) е вид бирманска сграда, присъстваща в почти всяко село. Основното ѝ предназначение е като подслон за пътници, но в същевременно служи и като място за събиране по религиозни поводи. Селяните могат да го използват и за да дискутират нуждите или плановете на селото. Монасите, изповядващи теравада будизъм, използват заятите като място за живеене, докато упражняват предписанията за съботните дни. Будистките манастири могат да имат един или повече заята наблизо. Дарителите основно строят заяти близо до главни пътища, като по този начин целят да предоставят вода и подслон на изтощени пътници. Християнските мисионери също са приели употребата им, след като американският баптист Адонирам Джъдсън построява такава през 1818 г.[1][2]

Приносите под формата на финансиране или труд за строежа или за поддържането на един заят се считат за дана (похвална благотворителност). Така заятите обикновено биват построявани по по-здрав и по-скъп начин от повечето частни къщи. Трудът е предоставян от местните жители, а финансирането може да бъде предоставяно както от местните, така и от далечни хора.[3] По традиция, покривът е сламен или керемиден и се държи на редове дървени колони.[4] Покривите и колоните на заятите не само са със сложна резба, а понякога биват напълно позлатени. Подът се прави от здрав цимент и бива полиран.[3]

Някои заяти развиват и други функции с течение на времето. Например, болницата за будистки монаси и монахини „Живитадана Сангха“ в Сикайн първоначално е била клиника към заят.

В западната култура[редактиране | редактиране на кода]

Поради важността на заята в евангелистката мисия на Адонирам Джъдсън и известността на творбите му, насърчавана от жена му – Ан Джъдсън, много християнски мисионери в Мианмар построяват и използват заяти. След това техните писания и дневници биват широко публикувани от мисионерските общества в Съединените щати.

Първата история за Фу Манчу е озаглавена Целувката на заята и е публикувана като самостоятелна история в списание през 1912 г. Тази и последвалите девет истории се комбинират в новелата „Мистерията на Д-р Фу Манчу“ през 1913 г., която бива озаглавена „Коварният Д-р Фу Манчу“, когато е публикувана четири месеца по-късно в САЩ.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Howe, Henry. Adventures and Achievements of Americans. Ню Йорк, Geo. F. Tuttle, 1859.
  2. ((en)) Capt. C.J.F.S. Forbes, F.R.G.S., M.R.A.S, &c., Officiating Deputy-Commissioner, British Burma. British Burma and Its People: Being Sketches of Native Manners, Customs, and Religion. Лондон, John Murray, 1878.
  3. а б ((en)) Chambers, William and Robert. Google Books  Chambers's Information for the People, Vol. II. Филаделфия, J.B. Lipincott & Co., 1857.
  4. ((en)) Burmese Design & Architecture – John Falconer
  5. ((en)) The Insidious Dr. Fu-Manchu – Sax Rohmer
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zayat“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​