За държавата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Държава.

Бюст на Цицерон, музей Capitolini

„За държавата“ (на латински: De re publica) е най-известният трактат на Цицерон, написан под формата на диалог и открояващ се сред три негови теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51 г. пр. Хр. Общата структура на трактата е:

  • 1 и 2 книга са посветени на въпроса за най-доброто и най-подходящо държавно устройство
  • 3 и 4 книга представляват философското обосноваване на понятието държава
  • 5 и 6 книга отговарят на въпроса за качествата на най-подходящия държавен деец.

Така, в “За държавата” (De re publica) “държавата е дело на народа” (Res populi). Тя се е появила в резултат на вродената необходимост на хората да живеят заедно и представлява група от хора, които са свързани с общо право и имат общи интереси. Цицерон отбелязва, че нито една от основните форми на държавното устройство, а именно монархия, аристокрация и демокрация, не са съвършени и главният им недостатък е, че всяка от тях поотделно е неустойчива и лесно се изражда в съответна неправилна(лоша) форма, в резултат на което се появяват кръговрати от сменящи се държавни форми, при което като стабилна се проявява само четвъртата форма – смесената форма. Нейните предимства са “великото равенство” и “стабилността”." Стабилността " е може би най-важното предимство на смесената форма на управление. Разумното "смесване" на трите основни форми предотвратява характерната за всяка от тях поотделно изменчивост: превръщането на царя в неограничен владетел; на народа в изменчива тълпа. Според Цицерон държавата има цели, а именно:

  • да се грижи за правата и справедливостта сред гражданите
  • да отблъсква външните врагове
  • да умножава общите блага

"Аз извършвах консулските си задължения, без да извърша нищо без съвета на Сената, нищо без одобрението на римския народ, като винаги защитавах курията на рострите, а в Сената – народа, винаги обединявах народа с първенците и конниците – със Сената”. Така, определяйки този начин на поведение като идеален Цицерон подчертава, че самият той е действал така, докато е бил консул, но когато държавните институции или магистрати се окажат неспособни да отговорят на изискванията в това отношение, тогава този идеален начин на поведение трябва да бъде осъществен от “най-добрия гражданин”, който може да бъде и частно лице, действуващо именно като “ректор”, като “пазител на държавата”.