Направо към съдържанието

Зиези

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зиези е легендарен родоначалник на прабългарите, сведения за когото има само в т. нар. Анонимен римски хронограф от 354 г. Според него той е син на библейския патриарх Сим, родоначалник на семитите и син на Ной. Името му е споменато във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), която е първото известно споменаване на името „българи“. Текстът е част от списък със синовете на Сим и народите, които произлизат от тях.[1][2][3]

  1. Daniel Ziemann, Vom Wandervolk zur Grossmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter (7.-9. Jahrhundert), Böhlau Verlag Köln Weimar, 2007, ISBN 3-412-09106-5, S. 56.
  2. Латински извори за българската история, том I, Ред. Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Борислав Примов, Велизар Велков, проф. Борис Геров, Издание на Българската Академия на Науките, София, 1958, стр. 82.
  3. Александър Бурмов, Избрани произведения в три тома, том 1, Изд-во на Българската академия на науките, 1968, стр. 50.