Зилоти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зилоти.

виж също Клетвата на Ханибал
"Дайте ни Варава!" - крещи множеството.
Скалите на Масада от които се хвърляли в бездната сикариите с цел да не попаднат живи в ръцете на римляните

Зилотите (от гръцки: Ζηλωτής — ревнив поддръжник) са привържениците на обществено-политическо и религиозно-есхатологично учение на юдаизма по времето на Втория храм в Юдея, възникнало при епохата на Макавеите през втората половина на 1 век пр.н.е. като бунт срещу Римската империя. Движението просъществувало до приключването на първата юдейско-римска война. Йосиф Флавий го описва като една от „четирите секти“ по времето юдаизма на Втория храм.[източник? (Поискан преди 27 дни)]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

На иврит терминът за зилот е канаи (קנאי‎, мн.ч. — канаим, קנאים), означаващ ревностен, пламенен относно Бог. Понятието идва от гръцкото зелотес (ζηλωτής), означаващо ревностен почитател или последовател.[1]

Цели[редактиране | редактиране на кода]

Основните цели, които си поставят зилотите (евреи-фанатици по същността на изповядваното от тях учение), е премахване на каквото и да е елинистично влияние върху Юдея и събаряне на римското владичество, с оглед на които цели се одобрява използването на всякакви средства за отпор и война. До средата на 1 век пр.н.е. зилотите се групират в политическа партия, която се бори с царя на Юдея - Ирод Велики. Тъй като през 70 г. пр.н.е. Юдея изпада в зависимост от Рим, то на фасадата на Храма в Йерусалим е поставен от Ирод римски орел, който е свален от зилотите, освен като символ на римската власт в Юдея, но и като обект на идолопоклонничество.[източник? (Поискан преди 27 дни)]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]