Златен храм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Златният храм.

Златният храм
ਹਰਿਮੰਦਰ ਸਾਹਿਬ
Golden Temple...Faith....JPG
Местоположение в Amritsar district
Местоположение Flag of India.svg Индия
Архитект Гуру Арджан Дев
Стил Сикхска архитектура
Изграждане 1585 – 1604
Златният храм в Общомедия
Нощен изглед от Златния храм.

Златният храм (на пенджабски: ਹਰਿਮੰਦਰ ਸਾਹਿਬ, Хармандир сахиб или ਦਰਬਾਰ ਸਾਹਿਬ, Дарбар сахиб) е най-важното свещено място за сикхите. Намира се в град Амритсар,[1][2] който е основан от гуру Рам Дас, четвъртият гуру на сикхите. Град Амритсар е също наричан „Гуру ги нагри“, което означава „градът на сикхския гуру“.

Храмът е построен около изкуствен басейн, построен от гуру Рам Дас през 1577 г.[3][4] Той е многократно препострояван от сикхите, след като се превръща в мишена на преследвания и е унищожаван от афганистанската и моголската армии.[1][5] Така например, армията на Ахмад Шах Дурани го разрушава през 1757 г. и отново през 1762 г. и напълва басейна му с боклуци и кръв от крави.[1][6] Махараджа Ранджит Сингх, основател на Сикхската империя, го възстановява от мрамор и мед през 1809 г. и позлатява светилището през 1830 г. Именно на това се дължи наименованието „Златен храм“.[7][8][9]

От 1883 г. до 1920-те години храмът е център на движението Сингх Сабха, а в периода 1947 – 1966 г. е център на движението Пунджаби Суба. В началото на 1980-те години е обект на конфликт между индийското правителство на Индира Ганди, някои сикхски групировки и сепаратисткото движение на Джарнел Синг Пиндранвале, който цели създаването на нова нация, наречена Халистан. През 1984 г. Индира Ганди изпраща индийската армия срещу храма като част от операция „Синя звезда“, което довежда до смъртта на над хиляда сикхски войници и цивилни и причинява множество имуществени щети. Храмовият комплекс е възстановен отново след това.[10]

Златният храм е отворен за преклонение за мъже и жени от всички вероизповедания.[1] Има площад с четири входа и обиколна пътека около басейна, часовникова кула, офиси, музей и лангар – безплатна кухня в сикхската общност, която сервира обикновена вегетарианска храна за всички посетители без дискриминация. Над 100 000 души посещават храма за преклонение ежедневно.[11] Комплексът е предложен за включване в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Harimandar. // Punjabi University Patiala, 2011. с. 239 – 248. Посетен на 1 юли 2018.
  2. Eleanor Nesbitt. Sikhism: A Very Short Introduction. Oxford University Press, 2005. ISBN 978-0-19-280601-7. с. 67 – 69, 150.
  3. Louis E. Fenech, W. H. McLeod, p. 33
  4. Pardeep Singh Arshi, 1989, pp. 5 – 7
  5. M. L. Runion. The History of Afghanistan, 2nd Edition. Greenwood, 2017. ISBN 978-0-313-33798-7. с. 69 – 71.
  6. Pashaura Singh, Louis E. Fenech, pp. 431 – 432
  7. Trudy Ring, Noelle Watson, pp. 28 – 29
  8. Eleanor Nesbitt. Sikhism: A Very Short Introduction. Oxford University Press, 2016. ISBN 978-0-19-874557-0. с. 64 – 65.
  9. Jean Marie Lafont. Maharaja Ranjit Singh: Lord of the Five Rivers. Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0-19-566111-8. с. 95 – 96.
  10. Pashaura Singh, Louis E. Fenech, pp. 30 – 31
  11. Soon, Golden Temple to use phone jammers. Over Two lakh people visit the holy shrine per day for worship. In festivals over six lakh to eight lakh visit the holy shrine.. // The Times Of India. 19 юли 2012.
  12. Sri Harimandir Sahib, Amritsar, Punjab, UNESCO