Златна треска във Виктория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Златната треска във Виктория е период от историята на тогавашната колония Виктория на континента Австралия, приблизително между началото на 1850-те и края на 1860-те год.[1] За 10 години населението на Австралия почти се утроява.[2]

Общ поглед[редактиране | edit source]

По време на този период Виктория доминира в световен мащаб по добив на злато. Градът Баларат за кратко е на първо място по производство на злато.[3]

Откриването на залежи от злато в Бийчуърд, Баларат и Бендиго разпалват златна треска подобна на тази в Калифорния.[4] В нейната най-висока точка, около два тона злато на седмица се вливат в Съкровищницата на Мелбърн.

Периодът на треската развива икономиката на Виктория. Тя преминава от овцевъдство, което е развито около заселниците, в заформящо се индустриално и малко земеделско общество. Социалното влияние на златото върху населението на Виктория бързо нараства и липсата на свободна земя за малкото земеделие поражда масови социални вълнения. Тези продължителни вълнения около земята и малкото земеделие завършват с бунтовете в Кели.[5]

Мелбърн е основния град, бележещ възход по време на златната треска. Градът става център на колонията с железопътни връзки, разпространяващи се до областните градове и пристанища. В политически план, златотърсачите във Виктория въвеждат избирателното право за мъжете и тайното гласуване, основаващи се на принципите в Чартисткото движение. Когато златото започва да губи влияние, натискът за реформи около земята, протекционизма и политическа реформа нараства и предизвиква социални борби.[6][7] Мелбърнското споразумение от 1857 година изисква реформа за земята. Мелбърн се превръща в един от най-големите градове в Британската империя и в света. Треската за злато е последвана от китайците през 1854 година. Тяхното присъствие на полетата със злато в Бендиго, Бийчуърд и областта Брайт довеждат до бунтове, входящи данъци, убийства и разделение в кратък срок, което се превръща в основа на политиката за „Бяла Австралия“.[6][8] Накратко, златната треска е революционно събитие, което променя Виктория в социален и политически план.

История[редактиране | edit source]

Град Кенвъс, южен Мелбърн през 1850-те
Палатковият град Баларат само няколко години след откриването на злато в областта.

До 1840 година изминават почти пет години от създаването на град Мелбърн, разположен в южната част на Виктория. Населението нараства равномерно в града и околностите му, като броят на жителите достига до около 10 000 души.

На 1 юли 1851 година жителите на Мелбърн, тогава наброяващи 29 000 души, празнуват отделянето от Нови Южен Уелс и създаването на колонията Виктория. Дни по-късно е открито злато в новосъздадената колония. Първото откритие на злато е направено през юли 1851 година в Clunes от Джеймс Езмънд. Ново откритие е направено от Луис Мишел и Уилям Маккей Абърдийн близо до Уоръндайт и то е наградено от новото правителство на Виктория. На 2 август 1851 година Томас Хискок открива злато в Бънинйонг, който е разположен близо до Баларат.

На 20 юли 1851 година Томас Питърс открива зрънца злато в район, който днес е известен с името „Specimen Gully“. Съобщение за откритието е публикувано в ежедневника „Аргус“ на 8 септември 1851 година, довеждащо до златна треска към връх Александър и мината Форест Крийк, разположени близо до днешния град Кесълмейн.

Палатков град с името „Кенвъс Таун“ е изграден в Южен Мелбърн. Скоро областта около селището става крайно бедна, заради десетките хиляди емигранти от цял свят, особено от Ирландия и Китай, които пристигат в града, за да търсят късмет в полетата със злато. Градчета, със значително население от китайци, са основани в Чайнатаун (Мелбърн), Бендиго и Кесълмейн.

Само в град Валхала са произведени над 50 тона злато за 40 години миньорска дейност в Кохън Рийфс.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Wendy Lewis, Simon Balderstone and John Bowan. Events That Shaped Australia. New Holland, 2006. ISBN 9781741104929.
  2. Robert Whaples. California Gold Rush. // Посетен на 2011-03-25.
  3. Bate, Weston (1978), „Lucky City: The first generation of Ballarat, 1851-1901“, Carlton: Melbourne University Press, ISBN 0522850650 
  4. Goodman, David (1994), „Gold Seeking: Victoria and California in the 1850s“, Stanford: Stanford University Press, ISBN 0804724806 
  5. McQuilton, John (1979), „The geographical dimensions of social banditry: The Kelly outbreak, 1878-1880“, Melbourne 
  6. а б O'Brien, Antony (2005), „Shenanigans on the Ovens Goldfields“, Hartwell: Artillery Publishing, ISBN 0975801309 
  7. McNaughton, I. D. (1955), "Colonial Liberalism, 1851-92", in Greenwood, Gordon, „Australia: A social and political history“, Sydney: Angus and Robertson 
  8. Cronin, Katherine (1982), „Colonial Casualties: Chinese in Early Victoria“, Carlton: Melbourne University Press, ISBN 0522842216 

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Annear, Robyn (1999), „Nothing but Gold: The Diggers of 1852“, Melbourne: Text Pub, ISBN 1876485078 
  • James, G. F. & Lee, C. G. (1975), „Walhalla Heyday“, Ringwood: Graham Publications, ISBN 0959631135 
  • Aldersea, John & Hood, Barbara (2003), „Walhalla, Valley of Gold: A Story of Its People, Places and Its Gold Mines“, Trafalgar: Walhalla Publishing, ISBN 097508870X 
  • Flett, James (1970), „The history of gold discovery in Victoria“, Melbourne: Hawthorn Press, ISBN 0725600098 
  • McWaters, Vivine (2002), „Beechworth's little canton“, Beechworth: Vivienne McWaters, ISBN 0958045909 
  • Serle, Geoffrey (1977) [1963], „The Golden Age: A history of the colony of Victoria, 1851-1861“, Carlton: Melbourne University Press, ISBN 0522841430 
  • Woods, Carole (1985), „Beechworth: A titan's field“, North Melbourne: Hargreen, ISBN 0949905259 
  • Talbot, Diann & Swift, Andrew (2004), „The Buckland Valley Goldfield“, Bright: Diann Talbot, ISBN 0975717006