Зурванизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Възстановка на релефа на Бехистунския надпис, изобразяващ триумфът на Дарий I над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.
Персийския шах е стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе. Зад шаха са изобразени – телохранител и войн от отряда на «безсмъртните».
[източник? (Поискан преди 43 дни)]
Ересите разпростряли се и покълнали на запад от зурванизма през 10 – 15 век.
История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Зурванизмът е своеобразен клон или секта (не в християнския, а по-скоро в юдейския ѝ и близкоизточен смисъл) на зороастризма и представлява съвкупност от еретични възгледи, според които Ормузд и Ариман са родени от Зурван (в превод от авестийски: време или старост).[източник? (Поискан преди 43 дни)]

В действителност зурванизмът се различава съществено от зороастрийската дуалистична концепция. Есхатологията също показва, че зурванизмът осмисля процесите в Света не като морален сблъсък, а като космични тенденции, като поведение и Съдба. Именно религията на Зурван стои в основата на т. нар. умерен дуализъм. В своето паралелно съществуване зороастризмът и зерванизмът си влияят взаимно, за което свидетелства синкретичния мит за раждането на Ормазд и Ариман от андрогина Зерван.[източник? (Поискан преди 43 дни)]

Според водещи изследователи като Х.Ниберт и А.Кристенсен, религията, основана на култа към Безкрайното Време (Зурван-Акарана) сред част от иранците, предшества оформянето на зороастризма в Персийската империя.[1][2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Boyce, Mary. Some reflections on Zurvanism. // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 19/2. London, SOAS, 1957. с. 304 – 316.
  • Duchesne-Guillemin, Jacques. Notes on Zurvanism. // Journal of Near Eastern Studies 15/2. Chicago, UCP, 1956. DOI:10.1086/371319. с. 108 – 112.
  • Frye, Richard. Zurvanism Again. // The Harvard Theological Review 52/2. London, Cambridge, 1959. с. 63 – 73.
  • Shaki, Mansour. Dahri. // Encyclopaedia Iranica. New York, Mazda Pub, 2002. с. 35 – 44.
  • Zaehner, Richard Charles. A Zervanite Apocalypse. // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 10/2. London, SOAS, 1940. с. 377 – 398.
  • Zaehner, Richard Charles. Zurvan, a Zoroastrian dilemma. Oxford, Clarendon, 1955. ISBN 0-8196-0280-9 (1972 Biblo-Moser ed).
  • Zaehner, Richard Charles. The Dawn and Twilight of Zoroastrianism. New York, Putnam, 1961. ISBN 1-84212-165-0 (2003 Phoenix ed). A section of the book is available online. Several other websites have duplicated this text, but include an „Introduction“ that is very obviously not by Zaehner.
  • Zaehner, Richard Charles. Teachings of the Magi: Compendium of Zoroastrian Beliefs. New York, Sheldon, 1975. ISBN 0-85969-041-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Д. Оболенски, Богомилите, С. 1998, стр. 206
  2. G.Widengren, Les Religions de l'Iran, Paris, 1968

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]