Зурванизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Възстановка на релефа на Бехистунския надпис, изобразяващ триумфът на Дарий I над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.
Персийския шах е стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе. Зад шаха са изобразени – телохранител и войн от отряда на «безсмъртните».
Ересите разпростряли се и покълнали на запад от зурванизма през 10 – 15 век.
История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Зурванизмът е своеобразен клон или секта (не в християнския, а по-скоро в юдейския ѝ и близкоизточен смисъл) на зороастризма и представлява съвкупност от еретични възгледи, според които Ормузд и Ариман са родени от Зурван (в превод от авестийски: време или старост).

В действителност зурванизмът се различава съществено от зороастрийската дуалистична концепция. Есхатологията също показва, че зурванизмът осмисля процесите в Света не като морален сблъсък, а като космични тенденции, като поведение и Съдба. Именно религията на Зурван стои в основата на т. нар. умерен дуализъм. В своето паралелно съществуване зороастризмът и зерванизмът си влияят взаимно, за което свидетелства синкретичния мит за раждането на Ормазд и Ариман от андрогина Зерван.

Според водещи изследователи като Х.Ниберт и А.Кристенсен, религията, основана на култа към Безкрайното Време (Зурван-Акарана) сред част от иранците, предшества оформянето на зороастризма в Персийската империя.[1][2] Съществува и разбирането, че тя е ерес в зороастрийските идеи. Ето защо и днес този въпрос е силно дискусионен.[източник? (Поискан преди 53 дни)]

Същност и произход[редактиране | редактиране на кода]

На преден план в религията на Зурван-Акарана е изведено предопределението, съобщено чрез езика на Времето, т.е. върху характеристиките и влиянието на планетите в Зодиака. Наред със Седемте планети и отделните дялове на времето, зерванизмът почита Четирите елемента. Освен древноиранска митология в тази религия се наблюдава значително асиро-вавилонско влияние. Според редица изследователи на зурванизма, началото на този възглед се отнася към времето на Мидийската империя (VIII-VI в.пр.н.е.) и отразява развитието на религиозната мисъл сред съсловието на мидийските маги. Ранноахеменидският период, т.е. времето в което персите изместват мидийското начало (Кир II Велики), се характеризира с широка толерантност към другите религии в империята. Този факт показва, че зороастрийските идеи все още не са намерили своя краен вариант и все още няма зороастрийска догма. Едва след превземането на престола от Дарий се наблюдава едно относително предпочитание към Ахура Мазда, което показва, че зороастрийските идеи вече са сред високите етажи. Още в началото сред жертвите на амбициозния Дарий се оказва съсловието на мидийските маги. Персийските кръгове търсят религиозна алтернатива. С утвърждаването си в империята учението на Заратустра (Зороастър) влиза в съперничество с другите религиозни възгледи. Обстоятелството, че в зороастрийските представи планетите са обявени за носители на Злото (Дадестан-и меног-и храд, 28; 41), създава рязка разлика с основния възглед на зурванизма, в който те са святи.[източник? (Поискан преди 53 дни)]

В зурванизмът, Зурван е ипостас на времето и космогонията, т.е. изначален космогоничен мит от който произлизат двамата братя (астрални) близнаци и символи на доброто и злото в зороастризма. Основната разлика с Маздеизма, т.е. с класическия Зороастризъм е, че докато според Зороастър всичко произлиза от Ахура Мазда, то при зурванизма както доброто, така и злото следхождат времето и безкрайността на космогонията, и са негова късна рожба, т.е. тук Зурван е на пиадестала, а не Ахура Мазда, като Бог Отец. Западните богослови включват зурванизма към монотеистичните вярвания, което поражда много спорове. Не може обаче да се отрече тенденцията към такъв монотеизъм. Друга съществена разлика между двата опониращи си възгледа в древноиранския свят е представата за природата на Света и човекът. Според учението на пророка човекът е изцяло дело на Доброто, а Злото се явява външно и преди всичко е избор. Но според религията на Зерван човекът е двукомпонентен. Уязвимостта на тялото се възприема като несъответствие с божествеността и то е отречено. Душата е разпозната като истинския носител на небесната истина и е основна ценност.[източник? (Поискан преди 53 дни)]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Boyce, Mary. Some reflections on Zurvanism. // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 19/2. London, SOAS, 1957. с. 304 – 316.
  • Duchesne-Guillemin, Jacques. Notes on Zurvanism. // Journal of Near Eastern Studies 15/2. Chicago, UCP, 1956. DOI:10.1086/371319. с. 108 – 112.
  • Frye, Richard. Zurvanism Again. // The Harvard Theological Review 52/2. London, Cambridge, 1959. с. 63 – 73.
  • Shaki, Mansour. Dahri. // Encyclopaedia Iranica. New York, Mazda Pub, 2002. с. 35 – 44.
  • Zaehner, Richard Charles. A Zervanite Apocalypse. // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 10/2. London, SOAS, 1940. с. 377 – 398.
  • Zaehner, Richard Charles. Zurvan, a Zoroastrian dilemma. Oxford, Clarendon, 1955. ISBN 0-8196-0280-9 (1972 Biblo-Moser ed).
  • Zaehner, Richard Charles. The Dawn and Twilight of Zoroastrianism. New York, Putnam, 1961. ISBN 1-84212-165-0 (2003 Phoenix ed). A section of the book is available online. Several other websites have duplicated this text, but include an „Introduction“ that is very obviously not by Zaehner.
  • Zaehner, Richard Charles. Teachings of the Magi: Compendium of Zoroastrian Beliefs. New York, Sheldon, 1975. ISBN 0-85969-041-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Д. Оболенски, Богомилите, С. 1998, стр. 206
  2. G.Widengren, Les Religions de l'Iran, Paris, 1968

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]