Зюмбюл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зюмбюл
Hyacinthus orientalis0.jpg
Обикновен зюмбюл
Класификация
царство: Plantae Растения
тип: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
подклас: Liliidae
разред: Liliales
семейство: Liliaceae Кремови
род: Hyacinthus Зюмбюл
Научно наименование
Уикивидове Hyacinthus
Linnaeus, 1753

Зюмбюл (Hyacinthus) е род луковични многогодишни растения от семейство Кремови. Произхожда от средиземноморските части на Европа и Мала Азия, където расте в диво състояние. Като градинско цвете се отглежда от 15 век. Включва около 30 вида и над 300 сорта. Популярни български сортове са Видински зюмбюл и Карловски зюмбюл. Цветовете му се състоят от гроздовидно съцветие със специфичен, силен аромат. Цъфти от края на март до май в различни ярки багри - бяло, жълто, розово, виолетово, червено, синьо.

Hyacinth17.jpg

Зюмбюлът е едно от най-популярните и най-обичани цветя в българския двор. Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология. Градинският зюмбюл

Градинският зюмбюл достига до 20-30 см височина и цъфти от края на март до май. Той не е капризно растение, може да расте както на слънчеви места, така и на полусянка. Градинският зюмбюл се размножава по вегетативен начин - чрез отделяне на дребните луковици. При някои сортове това мероприятие става по-бавно, понеже се образуват много малки луковици. Затова преди засаждането, което се прави през есента, трябва да се цепне кръстообразно дъното на възрастната луковица

Обикновеният зюмбюл (Hyacinthus orientalis) е едно от най-разпространените многогодишни луковични растения. Той е с прости кичести камбанковидни цветове, които имат силен приятен аромат. Разположени са в плътни или рехкави гроздовидни съцветия и са различно оцветени - бели, жълти, розови, червени, сини и пр. Добре развитият зюмбюл трябва да има най-малко 12 цветчета на цветоносното си стъбло, които може да достигат и до 50. Листата са широколинейни, сочни, лъскави, на върха слабо заострени. Народите от Западна Европа са го внесли от Западна Азия преди повече от три столетия и веднага са започнали да го подобряват. Днес съществуват множество соротве, отличаващи се от оригинала с едрите си съцветия и цветове и нежните и разнообразни багрите – сини, виолетови, бели, розови, лилави.

Достига 20-30 cm височина.

Зюмбюлите дават семена, но се размножават по вегетативен начин – чрез отделяне на дребните луковички. При някои сортове обаче размножаването става твърде бавно, понеже се образуват много, но дребни луковички. Затова използвайте малка хитрост – преди засаждането цепнете дъното на старата луковичка кръстообразно. Засаждането трябва да стане през есента.

Зюмбюлът не е придирчиво цвете – той може да расте и на слънчеви места, и на полусянка. Добре е луковиците му да се изваждат всяка година след прецъфтяването и веднага да се засаждат на ново място, като се заравят с около 12 см пръст.