Ибн Уарак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ибн Уарак
философ, критик на исляма
Роден
1946 г. (72 г.)

Ибн Уарак е псевдонима на автор, известен със своите критики към исляма. Той е основател на Института за светска реформа на ислямското общество (ISIS), след като работи дълго в Center for Inquiry,[1][2][3] където работи върху критика на Исляма. [4][5] Трудовете на Уарак по религиозни теми са критикувани от някои автори, които го обвиняват в излишна провокативност,[6][7] но други хвалят работата му като основана на солидни проучвания.[8][9]

Първите трудове на Уарак, които привличат общественото внимание, са неговите историографии на ранните векове на историята на Исляма. Той използва псевдонима Ибн Уарак (на арабски: ابن وراق‎, буквално „син на производител на хартия“) от съображения за лична сигурност, защото по неговите думи „Не искам да се превърна във втори Салман Рушди.“[10] Уарак е псевдоним, приеман от множество дисиденти в историята на Исляма. [11] Референцията на Ибн Уарак е към ислямския учен от 9 век Абу Иса ал-Уарак.[12] Първата книга, която Уарак публикува с този псевдоним е Защо не съм мюсюлманин, през 1995 г.[13]

Уарак е автор на девет книги: Защо не съм мюсюлманин (1995), Произходът на Корана (1998), Търсенето на историческия Мохамед (2000), Какво всъщност казва Корана: Език, текст и коментари(2002), Защита на Запада: Критика на Ориентализъм на Едуард Саид (2007), Кой Коран?: Варианти, Ръкописи и влиянието на пред-ислямската поезия (2008), Защо Западът е най-добър: Един мюсюлмански апостат в защита на либералната демокрация (2011) и Кръстоносните походи на Сър Уолтър Скот и други фантазии (2013).

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Уарак е роден в Индия, но семейството му емигрира в наскоро обявилия независимост Пакистан през 1947 г.[14] Майка му умира в детските му години. По думите му, той „учи арабски и чете Корана с надеждата да стане последовател на мюсюлманската вяра“. [15]Баща му решава да го изпрати на училище в Англия, за да не бъде изпратен в Медресе. След заминаването си за Великобритания вижда баща си само веднъж, когато е на 14-годишна възраст. Баща му умира две години по-късно. [16]

На 19 се премества в Шотландия, за да следва в Единбургския университет, където учи философия и арабистика при У. Монгомъри Уот.[16]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

След завършването си, Уарак пет години е учител в начално училище в Лондон. През 1982 г. се мести във Франция със съпругата си, където отварят индийски ресторант. Когато избухва аферата Рушди той работи като куриер в пътническа агенция. Тогава той си дава сметка, че християнството и юдаизма са често критикувани, за разлика от исляма, който според Уарак се опитва да контролира всички аспекти от личния живот, без да „дава поле за свободна мисъл“. Той е очаквал множество западни интелектуалци да защитят Рушди и ценности като свободата на словото, „но вместо да защитят Рушди и неговата свобода на словото, те го осъдиха; те набедиха жертвата.“ [17] По този повод, Уарак започва да пише на Free Inquiry Magazine, американско издание за светски хуманизъм, по темата "Защо не съм мюсюлманин."[16][18] „Сувереността в исляма“ казва Уарак през 2006 г. „принадлежи на Господ, докато в идеята за човешки права, в демокрацията, например, суверенността принадлежи на хората. И човешките права, универсалната декларация за човешки права, е противоположна на няколко аспекти от ислямското право, особено що се отнася до правата на жените и не-мюсюлманите.“ Уарак отбелязва и проблема с липсата на свобода на религия: „В исляма нямате право да напуснете своята религия. Роден сте мюсюлманин и това е. Апостазията, тоест напускането на религията, в ислямското право се наказва със смърт.“ [19]

През март 2006 г., Уарак, Рушди и десет други интелектуалци публикуват Манифест: Да се изправим заедно срещу новия тоталитаризъм, публикуван в отговор на пълните с насилие протести в ислямския свят след публикуването на карикатурите на Мохамед през 2005 г.[20]

Уарак е основател на Института за светска реформа на ислямското общество (Institute for the Secularisation of Islamic Society). Въпреки критиките си съм исляма, неговото мнение е че религията може да бъде реформирана и той работи в тази посока с либерални мюсюлмани. Той се самоопределя като атеист.[21] или агностик.[16]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Why I Am Not a Muslim, Ibn Warraq, предговор от R. Joseph Hoffmann, Prometheus Books, 1995, твърди корици, 428 страници, ISBN 0-87975-984-4
  • The Origins of The Koran: Classic Essays on Islam's Holy Book, edited by Ibn Warraq, Prometheus Books, 1998, hardcover, 420 pages, ISBN 1-57392-198-X
  • The Quest for the Historical Muhammad, edited and translated by Ibn Warraq, Prometheus Books, 2000, hardcover, 554 pages, ISBN 1-57392-787-2
  • What the Koran Really Says: Language, Text, and Commentary, edited and translated by Ibn Warraq, Prometheus Books, 2002, 600 pages, ISBN 1-57392-945-X
  • Leaving Islam: Apostates Speak Out, edited by Ibn Warraq, Prometheus Books, 2003, hardcover, 320 pages, ISBN 1-59102-068-9
  • Defending the West: A Critique of Edward Said's Orientalism, Prometheus Books, 2007, hardcover, 300 pages, ISBN 1-59102-484-6
  • Which Koran?: Variants, Manuscripts, and the Influence of Pre-Islamic Poetry , Prometheus Books, 2008, 631 pages, ISBN 978-1-59102-429-3
  • Why the West is Best: A Muslim Apostate's Defense of Liberal Democracy, Encounter Books, 2011, 286 pages, ISBN 1-59403-576-8
  • Sir Walter Scott's Crusades & Other Fantasies, Ibn Warraq, New English Review Press, 2013, paperback, 259 pages, ISBN 978-0-9884778-5-8
  • Christmas in the Koran: Luxenberg, Syriac, and the Near Eastern and Judeo-Christian Background of Islam, edited by Ibn Warraq, Prometheus Books, 2014, hardcover, 805 pages, ISBN 978-1-61614-937-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Murray, Douglas. Don't be afraid to say it. // The Spectator. 3 October 2007. Посетен на 2012-01-17.
  2. Stephen Crittenden L The Religion Report Ibn Warraq: Why I am not a Muslim 10 October 2001 "Secularist Muslim intellectual Ibn Warraq – not his real name – was born on the Indian subcontinent and educated in the West.
  3. Ronald A. Lindsey. A Bittersweet Farewell. // No Faith Value Blog. 2010-09-30. Посетен на 2013-11-30.
  4. The spectator October 2007 IQ2 debates on the topic „We should not be reluctant to assert the superiority of Western values“ Ibn Warraq An independent researcher at the humanist Centre for Enquiry in the USA.
  5. http://Center for Enquiry [www.centerforinquiry.net/newsroom/press_information/religion/]Religion, Ethics, and Society – Experts and Scholars"Ibn Warraq, Islamic scholar and a leading figure in Koranic criticism, is a senior research fellow at the Center for Inquiry"
  6. Dutton, Y. (2000) Review: The Origins of the Koran: Classic Essays on Islam’s Holy Book.
  7. AbuKhalil, As'ad. "The Islam Industry" and Scholarship: Review Article. // Middle East Journal 58 (1). Middle East Institute, 2004. с. 130 – 137.
  8. Daniel Pipes, "Why I Am Not a Muslim," Weekly Standard, January 22, 1996 pg1 „Ibn Warraq brings a scholarly sledge-hammer to the task of demolishing Islam.
  9. Why Are Western Intellectuals so fearful of critisizing Islam?
  10. Der Spiegel August 2007 Interview with Ibn Warraq.
  11. Facts cited from introduction to interview with Warraq.
  12. Hecht, Jennifer Michael. Doubt: A History: The Great Doubters and Their Legacy of Innovation from Socrates and Jesus to Thomas Jefferson and Emily Dickinson. Harper San Francisco, 2003. ISBN 0-06-009795-7.
  13. Der Spiegel August 2007 Interview with Ibn Warraq There were several reasons, which are still valid.
  14. Stephen Crittenden L The Religion Report Ibn Warraq: Why I am not a Muslim 10 October 2001 "Secularist Muslim intellectual Ibn Warraq – not his real name – was born on the Indian subcontinent and educated in the West.
  15. Der Spiegel:Islamkirtiker Ibn Warraq „Dieser Kalte Krieg kann 100 Jahre dauern“, accessed on 6 June 2009.
  16. а б в г Priya Abraham, "Dissident voices," World Magazine, Vol. 22, No. 22, June 16, 2007 (accessed January 1, 2014; archive available at Архив на оригинала от 2013-11-11 в Wayback Machine.Wayback Machine (archived November 11, 2013))
  17. Ibn Warraq – Why I Am Not a Muslim. // Посетен на 22 June 2014.
  18. Lee Smith. Losing his religion. // Boston Globe. August 2003.
  19. Ibn Warraq – Why I Am Not a Muslim. // Посетен на 22 June 2014.
  20. Writers issue cartoon row warning. // BBC, March 1, 2006. Посетен на May 15, 2013.
  21. Der Spiegel:Islamkirtiker Ibn Warraq „Dieser Kalte Krieg kann 100 Jahre dauern“, accessed on 6 June 2009.