Направо към съдържанието

Ибн Уарак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ибн Уарак
философ, критик на исляма
Роден
1946 г. (78 г.)
Религияатеизъм
Учил вЕдинбургски университет
Философия
Школаатеизъм
Ибн Уарак в Общомедия

Ибн Уарак е псевдонима на автор, известен със своите критики към исляма. Той е основател на Института за светска реформа на ислямското общество (ISIS), след като работи дълго в Center for Inquiry,[1][2][3] където работи върху критика на Исляма. [4][5] Трудовете на Уарак по религиозни теми са критикувани от някои автори, които го обвиняват в излишна провокативност,[6][7] но други хвалят работата му като основана на солидни проучвания.[8][9]

Първите трудове на Уарак, които привличат общественото внимание, са неговите историографии на ранните векове на историята на Исляма. Той използва псевдонима Ибн Уарак (на арабски: ابن وراق, буквално „син на производител на хартия“) от съображения за лична сигурност, защото по неговите думи „Не искам да се превърна във втори Салман Рушди.“[10] Уарак е псевдоним, приеман от множество дисиденти в историята на Исляма. [11] Референцията на Ибн Уарак е към ислямския учен от 9 век Абу Иса ал-Уарак.[12] Първата книга, която Уарак публикува с този псевдоним е Защо не съм мюсюлманин, през 1995 г.[13]

Уарак е автор на девет книги: Защо не съм мюсюлманин (1995), Произходът на Корана (1998), Търсенето на историческия Мохамед (2000), Какво всъщност казва Корана: Език, текст и коментари(2002), Защита на Запада: Критика на Ориентализъм на Едуард Саид (2007), Кой Коран?: Варианти, Ръкописи и влиянието на пред-ислямската поезия (2008), Защо Западът е най-добър: Един мюсюлмански апостат в защита на либералната демокрация (2011) и Кръстоносните походи на Сър Уолтър Скот и други фантазии (2013).

Ранни години и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Уарак е роден в Индия, но семейството му емигрира в обявилия независимост Пакистан през 1947 г.[14] Майка му умира в детските му години. По думите му, той „учи арабски и чете Корана с надеждата да стане последовател на мюсюлманската вяра“. [15]Баща му решава да го изпрати на училище в Англия, за да не бъде изпратен в Медресе. След заминаването си за Великобритания вижда баща си само веднъж, когато е на 14-годишна възраст. Баща му умира две години по-късно. [16]

На 19 се премества в Шотландия, за да следва в Единбургския университет, където учи философия и арабистика при У. Монгомъри Уот.[16]

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]

След завършването си, Уарак пет години е учител в начално училище в Лондон. През 1982 г. се мести във Франция със съпругата си, където отварят индийски ресторант. Когато избухва аферата Рушди той работи като куриер в пътническа агенция. Тогава той си дава сметка, че християнството и юдаизма са често критикувани, за разлика от исляма, който според Уарак се опитва да контролира всички аспекти от личния живот, без да „дава поле за свободна мисъл“. Той е очаквал множество западни интелектуалци да защитят Рушди и ценности като свободата на словото, „но вместо да защитят Рушди и неговата свобода на словото, те го осъдиха; те набедиха жертвата.“ [17] По този повод, Уарак започва да пише на Free Inquiry Magazine, американско издание за светски хуманизъм, по темата „Защо не съм мюсюлманин.“[16][18] „Сувереността в исляма“ казва Уарак през 2006 г. „принадлежи на Господ, докато в идеята за човешки права, в демокрацията, например, суверенността принадлежи на хората. И човешките права, универсалната декларация за човешки права, е противоположна на няколко аспекти от ислямското право, особено що се отнася до правата на жените и не-мюсюлманите.“ Уарак отбелязва и проблема с липсата на свобода на религия: „В исляма нямате право да напуснете своята религия. Роден сте мюсюлманин и това е. Апостазията, тоест напускането на религията, в ислямското право се наказва със смърт.“ [19]

През март 2006 г., Уарак, Рушди и десет други интелектуалци публикуват Манифест: Да се изправим заедно срещу новия тоталитаризъм, публикуван в отговор на пълните с насилие протести в ислямския свят след публикуването на карикатурите на Мохамед през 2005 г.[20]

Уарак е основател на Института за светска реформа на ислямското общество (Institute for the Secularisation of Islamic Society). Въпреки критиките си съм исляма, неговото мнение е че религията може да бъде реформирана и той работи в тази посока с либерални мюсюлмани. Той се самоопределя като атеист.[21] или агностик.[16]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Why I Am Not a Muslim, Ibn Warraq, предговор от R. Joseph Hoffmann, Prometheus Books, 1995, твърди корици, 428 страници, ISBN 0-87975-984-4
  • The Origins of The Koran: Classic Essays on Islam's Holy Book, edited by Ibn Warraq, Prometheus Books, 1998, hardcover, 420 pages, ISBN 1-57392-198-X
  • The Quest for the Historical Muhammad, edited and translated by Ibn Warraq, Prometheus Books, 2000, hardcover, 554 pages, ISBN 1-57392-787-2
  • What the Koran Really Says: Language, Text, and Commentary, edited and translated by Ibn Warraq, Prometheus Books, 2002, 600 pages, ISBN 1-57392-945-X
  • Leaving Islam: Apostates Speak Out, edited by Ibn Warraq, Prometheus Books, 2003, hardcover, 320 pages, ISBN 1-59102-068-9
  • Defending the West: A Critique of Edward Said's Orientalism, Prometheus Books, 2007, hardcover, 300 pages, ISBN 1-59102-484-6
  • Which Koran?: Variants, Manuscripts, and the Influence of Pre-Islamic Poetry , Prometheus Books, 2008, 631 pages, ISBN 978-1-59102-429-3
  • Why the West is Best: A Muslim Apostate's Defense of Liberal Democracy, Encounter Books, 2011, 286 pages, ISBN 1-59403-576-8
  • Sir Walter Scott's Crusades & Other Fantasies, Ibn Warraq, New English Review Press, 2013, paperback, 259 pages, ISBN 978-0-9884778-5-8
  • Christmas in the Koran: Luxenberg, Syriac, and the Near Eastern and Judeo-Christian Background of Islam, edited by Ibn Warraq, Prometheus Books, 2014, hardcover, 805 pages, ISBN 978-1-61614-937-6

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Murray, Douglas. Don't be afraid to say it // The Spectator. 3 октомври 2007. Архивиран от оригинала на 2012-01-13. Посетен на 17 януари 2012.
  2. ↑ Stephen Crittenden L The Religion Report Ibn Warraq: Why I am not a Muslim 10 October 2001 "Secularist Muslim intellectual Ibn Warraq – not his real name – was born on the Indian subcontinent and educated in the West.
  3. ↑ Ronald A. Lindsey. A Bittersweet Farewell // No Faith Value Blog. 30 септември 2010. Посетен на 30 ноември 2013.
  4. ↑ The spectator October 2007 IQ2 debates on the topic „We should not be reluctant to assert the superiority of Western values“ Архив на оригинала от 2009-03-07 в Wayback Machine. Ibn Warraq An independent researcher at the humanist Centre for Enquiry in the USA.
  5. ↑ Center for Enquiry Religion, Ethics, and Society – Experts and Scholars" Ibn Warraq, Islamic scholar and a leading figure in Koranic criticism, is a senior research fellow at the Center for Inquiry"
  6. ↑ Dutton, Y. (2000) Review: The Origins of the Koran: Classic Essays on Islam’s Holy Book.
  7. ↑ AbuKhalil, As'ad. "The Islam Industry" and Scholarship: Review Article // Middle East Journal 58 (1). Middle East Institute, 2004. с. 130 – 137.
  8. ↑ Daniel Pipes, Why I Am Not a Muslim, Weekly Standard, January 22, 1996 pg1 Ibn Warraq brings a scholarly sledge-hammer to the task of demolishing Islam.
  9. ↑ Why Are Western Intellectuals so fearful of critisizing Islam?[неработеща препратка]
  10. ↑ Der Spiegel August 2007 Interview with Ibn Warraq.
  11. ↑ Facts cited from introduction to interview with Warraq.
  12. ↑ Hecht, Jennifer Michael. Doubt: A History: The Great Doubters and Their Legacy of Innovation from Socrates and Jesus to Thomas Jefferson and Emily Dickinson. Harper San Francisco, 2003. ISBN 0-06-009795-7.
  13. ↑ Der Spiegel August 2007 Interview with Ibn Warraq There were several reasons, which are still valid.
  14. ↑ Stephen Crittenden L The Religion Report Ibn Warraq: Why I am not a Muslim 10 October 2001 "Secularist Muslim intellectual Ibn Warraq – not his real name – was born on the Indian subcontinent and educated in the West.
  15. ↑ Der Spiegel:Islamkirtiker Ibn Warraq „Dieser Kalte Krieg kann 100 Jahre dauern“, посетен на 6 юни 2009.
  16. ↑ а б в г Priya Abraham, Dissident voices, World Magazine, Vol. 22, No. 22, June 16, 2007 (Посетен на 1 януари 2014; архивирано копие на Архив на оригинала от 2013-11-11 в Wayback Machine.Wayback Machine (архивирано на 11 ноември 2013))
  17. ↑ Grothe, D.J. Ibn Warraq – Why I Am Not a Muslim // Point of Inquiry. Посетен на 22 юни 2014.
  18. ↑ Lee Smith. Losing his religion // Boston Globe. August 2003. Архивиран от оригинала на 2003-10-09. Посетен на 2015-04-09.
  19. ↑ Grothe, D.J. Ibn Warraq – Why I Am Not a Muslim // Point of Inquiry. Посетен на 22 юни 2014.
  20. ↑ Writers issue cartoon row warning // BBC, 1 март 2006. Посетен на 15 май 2013.
  21. ↑ Der Spiegel:Islamkirtiker Ibn Warraq „Dieser Kalte Krieg kann 100 Jahre dauern“, посетен на 6 юни 2009.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ибн_Уарак&oldid=11965673“.