Игнаций Облак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Игнаций Облак
Ignacij Oblak
словенски резбар, златар и художник
Роден
Починал
6 април 1916 г. (81 г.)

Игнаций Жуст Облак (на словенски: Ignacij Žust Oblak) е словенски резбар, златар и художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 април 1834 година в Гореня Вас, Полянската долина, в семейството на фермера Франц Жуст и жена му Елизабета Чадеш. Сменя името си на Облак и като художник се мести да живее в Целе, където се ражда синът му - видният славист Ватрослав Облак. В 1865 година Игнаций Облак изработва 4 олтара за църквата в градчето Предосле. В 1867 година изработва позлатения олтар на църквата „Свети Дух“ в Целе. Изработва множество олтари и украси в църквите и гробищата в региона.[1]

Сред по-известните му творби са страничният олтар в енорийската църква „Свети Яков“ в Галиция от 1870 година със статуи на Непорочното зачатие, Света Тереза, Света Агнес, Дева Мария, Св. св. Кирил и Методий. В 1872 година изработва централната статуя на Свети Йосиф и в 1877 година статуята на Свети Антоний Отшелник в десния страничен олтар в Готовле, в 1880 година олтара в дясната капела в църквата „Свети Петър“ в Савинска долина, в 1890 година статуята на Непорочното зачатие и с неизвестна датировка страничните олтари в църквата „Свети Канциан“ в Жалец, както и статуите на Свети Георги, Свети Флориан, Свети Франциск Ксаверий, Свети Антоний Отшелник.[1]

Умира на 6 април 1916 година в Целе.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Steska, Viktor. Oblak, Ignacij (1834–1916). // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 2016-03-22.