Идентификационен номер на превозното средство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
VIN на китайски мотопед, нанесен на табелка
Лепенка с VIN

Идентификационен номер на превозното средство (на английски: Vehicle identification number, VIN) е уникален код на всяко моторно превозно средство, който се състои от 17 символа. В кода е представена информация за производителя и за характеристиките на превозното средство, както и за годината на производство. Структурата на кода се основава на международните стандарти ISO 3779[1] и ISO 3780[2].

Идентификационните номера се нанасят върху неразглобяеми части от каросерията или шасито, както и на специално направени табелки.

Структура на VIN[редактиране | редактиране на кода]

В идентификационния номер е разрешено да се използват само арабски цифри и следните символи от латинската азбука :

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 A B C D E F G H J K L M N P R S T U V W X Y Z

Буквите I, O, Q е забранено да се използват, тъй като те си приличат с цифрите 1 и 0, а също и между себе си.

VIN се състои от 3 части:

  1. WMI (World Manufacturer's Identification) – световен индекс на производителя
  2. VDS (Vehicle Description Section) – описателна част
  3. VIS (Vehicle Identification Section) – отличителна (идентификационна) част
Стандарт 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
ISO 3779 WMI VDS VIS
Европейски съюз[3]
и Северна Америка

над 500 автомобила годишно

Световен индекс на производителя Характеристики на автомобила Контролна цифра Година на модела Код на завода Сериен номер
Европейски съюз
и Северна Америка

под 500 автомобила годишно

Световен индекс на производителя 9 Характеристики на автомобила Контролна цифра Година на модела Код на завода Индекс на производителя Сериен номер

WMI[редактиране | редактиране на кода]

WMI се състои от 3 знака и еднозначно идентифицира производителя на превозното средство. Първият символ характеризира географската зона, вторият – страната в тази зона, третият – конкретния производител на автомобила (понякога последният символ на WMI означава типа на превозното средство). Ако производителят прави по-малко от 500 транспортни средства за година, то третият символ от VIN-кода се отбелязва с цифрата 9, а самият производител на превозното средство се определя от 12-ти до 14-ти символ на VIN.

Кодове на страните[редактиране | редактиране на кода]

A-H = Африка J-R = Азия S-Z = Европа 1-5 = Северна Америка 6-7 = Океания 8-9 = Южна Америка

AA-AH РЮА
AJ-AN Кот д’Ивоар
AP-A0 не се използва
BA-BE Ангола
BF-BK Кения
BL-BR Танзания
BS-B0 не се използва
CA-CE Бенин
CF-CK Мадагаскар
CL-CR Тунис
CS-C0 не се използва
DA-DE Египет
DF-DK Мароко
DL-DR Замбия
DS-D0 не се използва
EA-EE Етиопия
EF-EK Мозамбик
EL-E0 не се използва
FA-FE Гана
FF-FK Нигерия
FL-F0 не се използва
GA-G0 не се използва
HA-H0 не се използва

JA-JT Япония
KA-KE Шри Ланка
KF-KK Израел
KL-KR Южна Корея
KS-K0 Казахстан
LA-L0 Китай
MA-ME Индия
MF-MK Индонезия
ML-MR Тайланд
MS-M0 не се използва
NF-NK Пакистан
NL-NR Турция
NS-N0 не се използва
PA-PE Филипини
PF-PK Сингапур
PL-PR Малайзия
PS-P0 не се използва
RA-RE ОАЕ
RF-RK Тайван
RL-RR Виетнам
RS-R0 Саудитска Арабия

SA-SM Великобритания
SN-ST Германия
SU-SZ Полша
S1-S4 Латвия
TA-TH Швейцария
TJ-TP Чехия
TR-TV Унгария
TW-T1 Португалия
T2-T0 не се използва
UA-UG не се използва
UH-UM Дания
UN-UT Ирландия
UU-UZ Румъния
U1-U4 не се използва
U5-U7 Словакия
U8-U0 не се използва
VA-VE Австрия
VF-VR Франция
VS-VW Испания
VX-V2 Сърбия
V3-V5 Хърватия
V6-V0 Естония
WA-W0 Германия
XA-XE България
XF-XK Гърция
XL-XR Нидерландия
XS-XW СССР/ОНД
XX-X2 Люксембург
X3-X0 Русия
YA-YE Белгия
YF-YK Финландия
YL-YR Малта
YS-YW Швеция
YX-Y2 Норвегия
Y3-Y5 Беларус
Y6-Y0 Украйна
ZA-ZR Италия
ZS-ZW не се използва
ZX-Z2 Словения
Z3-Z5 Литва
Z7-Z0 Русия

1A-10 САЩ
2A-20 Канада
3A-3W Мексико
3X-37 Коста Рика
38-30 Кайманови острови
4A-40 САЩ
5A-50 САЩ

6A-6W Австралия
6X-60 не се използва
7A-7E Нова Зеландия
7F-70 не се използва

8A-8E Аржентина
8F-8K Чили
8L-8R Еквадор
8S-8W Перу
8X-82 Венецуела
83-80 не се използва
9A-9E Бразилия
9F-9K Колумбия
9L-9R Парагвай
9S-9W Уругвай
9X-92 Тринидад и Тобаго
93-99 Бразилия
90 не се използва

VDS[редактиране | редактиране на кода]

VDS се състои от шест знака и описва характеристиките на автомобила. Последователността на символите и заложените в тях характеристики се определят от производителя. Обикновено тук е включена информация за модела на автомобила, типа каросерия, комплектацията, двигателя и т.н. В САЩ задължително се посочват кодове, сочещи пълната маса и монтираните (установени) системи за безопасност за даденото изпълнение на автомобила.

В 9-тата позиция на VIN (6-тата позиция на VDS) може да се посочва т.нар. контролен знак (той може да е или цифра от 0 до 9, или буквата „Х“), който в случай на несанкционирано изменение в съдържанието на маркировката няма да потвърди нейната истинност при съответна проверка. Това ще е пряко доказателство, че в идентификационната маркировка са изменени един, няколко знака, или въобще е нанесена по „самоделен“ начин и след това е вградена в каросерията на автомобила, който е „реципиент“.

Контролният знак в идентификационната маркировка е задължителен за северноамериканския и китайски пазари. В Европа използването му има препоръчителен характер. Независимо от пазара контролният знак задължително се включва във VIN на автомобилите на фирмите BMW, Volvo, SAAB, Lexus, Toyota (от 2004 г.), Mercedes Benz, произведени както в САЩ, так и за североамериканския пазар, а също и на някои други производители.

VIS[редактиране | редактиране на кода]

VIS се състои от осем знака и с тях завършва VIN. Последните 4 символа задължително трябва да са цифри. Обикновено първият символ на VIS (10-ият символ на VIN) носи в себе си информация за т. нар. „година на модела“ (Model year) на автомобила. Посочването на годината на модела е задължително за северноамериканския, китайския и редица близкоизточни пазари. Годината на модела във VIN е въведена в съответствие с традициите на американските производители да представят на летните автомобилни изложби автомобилите за следващата година и веднага да ги предлагат за продажба. Затова американските производители най-често започват включват във VIN следващата година на модела от 1 юли, за да може купувачът да вижда „пресен“ автомобил и при настъпването на календарната година, съвпадаща с годината на модела (по складовете вече не оставали „миналогодишни“ автомобили). За останалите пазари другите производители въвеждат следващата година на модела по свое усмотрение или въобще не я посочват.

Вторият символ VIS (11-ият символ от VIN) най-често съдържат информация за завода-производител на даденото превозно средство.

Информацията за годината на модела и за завода-производител не е установена „твърдо“ от стандарта, а носи само препоръчителен характер. Повечето производители се придържат към посочените препоръки, но някои не ги спазват. Например, много европейски и японски производители (Peugeot, Mercedes-Benz, Toyota и т.н.) въобще не посочват във VIN годината на модела, а европейското подразделение на Ford на 11-та позиция от VIN посочва годината на производство, а на 12-та – месеца на производство.

Разшифроване на годината на модела на автомобила[редактиране | редактиране на кода]

До 2000-те години кодирането става с букви, като самата 2000 година се означава с буквата Y, следващите 2001-2009 години се кодират с цифри, а след тях – отново с букви (A, B, C и т.н.)

Код Година Код Година Код Година Код Година Код Година Код Година
A = 1980 1990 2000 2010 2020 2030
B = 1981 1991 2001 2011 2021 2031
C = 1982 1992 2002 2012 2022 2032
D = 1983 1993 2003 2013 2023 2033
E = 1984 1994 2004 2014 2024 2034
F = 1985 1995 2005 2015 2025 2035
G = 1986 1996 2006 2016 2026 2036
H = 1987 1997 2007 2017 2027 2037
J = 1988 1998 2008 2018 2028 2038
K = 1989 1999 2009 2019 2029 2039

Сканиране на VIN[редактиране | редактиране на кода]

Съществува възможност за сканиране и разпознаване на VIN както с помощта на специални скенери, така и чрез различни iOS- и Android-приложения, като се снима със смартфон. Кодът, получен в резултат от сканирането, се използва за търсене на подробна информация за автомобила на специализирани Интернет-ресурси.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ISO 3779 – Road vehicles -- Vehicle identification number (VIN) -- Content and structure
  2. ISO 3780 – Road vehicles – World manufacturer identifier (WMI) code
  3. Европейска директива за задължителните регистрационни табели и означения на МПС

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Идентификационный номер превозного средства“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.