Източни Бескиди
| Източни Бескиди | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | |
| Част от | Източни Карпати |
| Най-висок връх | Тарница |
| Надм. височина | 1348 m |
| Източни Бескиди в Общомедия | |
Източните Бескиди (на полски: Beskidy Wschodnie; на словашки: Východné Beskydy; на украински: Східні Бескиди) е планински хребет, простиращ се на протежение около 150 km от запад на изток, в крайната северозападна част на Източните Карпати, на територията на Полша, Словакия и Украйна. На запад чрез Таличкия проход (680 m) се свързва със Западните Бескиди (част от Западните Карпати), а на изток чрез Ужокския проход (852 m) – с планината Горгани (Днестровски Бескиди). Състоят се две основни части: Бешчади на изток (връх Тарница 1348 m, ), издигащ се в източната му част, на територията на Полша и Ниски Бескиди на запад (връх Бусов 1002 m, ), разделени от Лупковския проход (640 m). В някои източници към Източните Бескиди се отнасят разположеното южно от тях Ондавско възвишение (Вигорлат) (300 – 600 m) и североизточния участък на Украински Карпати – т.нар. Днестровски Бескиди (Горгани) (връх Магура 1363 m).[1]
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- М-34-Г М 1:500000[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Восточные Бескиды, т. 5, стр. 408
- ↑ mapk34Г.narod.ru // Архивиран от оригинала на 8 април 2019. Посетен на 6 юли 2021.