Изчезващата дама в театъра Робер-Уден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изчезващата дама в театъра Робер-Уден
Escamotage d'une dame au théâtre Robert Houdin
Méliès, Escamotage d'une dame chez Robert-Houdin (Star Film 70, 1896).jpg
Режисьори Жорж Мелиес
Продуценти Жорж Мелиес
В ролите Жорж Мелиес
Жана Д′Алси
Монтаж Жорж Мелиес
Сценография Жорж Мелиес
Филмово студио Стар Филм
Жанр късометражен
Премиера 1896
Времетраене 1 минута
Страна Франция Франция
Език ням филм
Цветност черно-бял
цветен (ръчно оцветен)
Външни препратки
IMDb

"Изчезващата дама в театъра Робер-Уден" (на френски: Escamotage d'une dame au théâtre Robert Houdin) е френски късометражен ням филм от 1896 година на продуцента и режисьор Жорж Мелиес с участието на Жана Д′Алси.[1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Фокусник излиза на сцената и води своята асистентка. Той разстила вестник на пода, с което иска да покаже, че там няма скрита врата и поставя стол отгоре. Фокусникът слага асистентката си да седне на стола и разпростира одеяло върху нея. Когато той маха одеялото, дамата е изчезнала. Тогава фокусникът започва да размахва вълнообразно ръце във въздуха и на стола се появява скелет. Той поставя одеялото върху скелета, след което го вдига и на стола се появява отново асистентката му, жива и в добро здраве.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

За основа на сюжета на филма е използван магичния трик на френския фокусник Буатие Дьо Колта „Изчезващата дама“, при който когато илюзията на сцената е създадена се използва скрит люк на пода, за да се постигне ефекта на изчезването и появяването.[2]

По щастливо стечение на обстоятелствата, един ден на „Площада на операта“, Мелиес установява, че може да заснеме трика на лента в дома си в Монтрьой без приспособленията, необходими за изпълнението му на сцена. И го е направил много просто. Облечен в костюм на фокусник, Мелиес размахва няколко пъти одеялото над Жана Д′Алси, която седи на стола и я покрива с него. В този момент камерата спира да снима, Мелиес остава в последната заета от него поза, а дамата бързо излиза извън кадър. След това Мелиес продължава да извършва магическите си манипулации и снимките продължават. При прожекциите, никой зрител не забелязва стоп-кадъра, необходим за изчезването на дамата и илюзията е била пълна.[3]

Заснет като черно-бял филм, впоследствие лентата е била ръчно оцветена от самият Мелиес. През 1979 година цветната версия на филма е напълно реконструирана, изпозвайки се оцелелите автентични материали.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Georges Méliès - 199 films retrouvés
  2. а б в Essai de reconstitution du catalogue français de la Star-Film; suivi d'une analyse catalographique des films de Georges Méliès recensés en France. Bois d'Arcy, Service des archives du film du Centre national de la cinématographie, 1981. ISBN 2903053073. OCLC 10506429. с. 51.
  3. Ж. Садуль. Всеобщая история кино. Том 1. – М.:"Искусство", 1958.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Vanishing Lady“ и страницата „Исчезновение дамы в театре Робер-Удена“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.