Илзе Кох

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илзе Кох
Ilse Koch
служителка в концлагери
Ilse Koch.png
Родена
Илзе Кьолер (Ilse Köhler)
Починала

Професия надзирателка
Работила в Бухенвалд
Семейство
Съпруг Карл Ото Кох
Илзе Кох в Общомедия
Илзе Кох пред военния трибунал на САЩ, Дахау, 1947 г.

Илзе Кох (на немски: Ilse Koch) (22 септември 1906 – 1 септември 1967), с фамилно име по баща Кьолер (Köhler), е германска военнопрестъпничка от Втората световна война, служителка в нацистки концентрационни лагери.

Съпруга е на Карл Ото Кох, комендант на концлагерите Бухенвалд (1937 – 1941), Майданек (1941 – 1943) и в Люблин. Тя е сред от първите известни нацисти, съдени от американската армия.

След като получава световна популярност, редица източници потвърждават слуховете за нейните садистични наклонности. Има сведения от редица затворници, че е изрязвала татуирани части от телата на концлагеристите. Заради особената жестокост и садистичност, които е проявявала към затворниците, е наричана от тях Вещицата на Бухенвалд (Die Hexe von Buchenwald). На английски е известна като Кучката на Бухенвалд[1], Кралицата на Бухенвалд[2][3], Вдовица на касапин[4] и др.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Дрезден, Германия на 22 септември 1906 г. Баща ѝ работи като бригадир във фабрика. В началното училище я определят като весело и много възпитано момиче. На 15-годишна възраст учи в икономическо училище, представя се като прилежна ученичка.

Няколко години по-късно работи като счетоводител. През 1932 г. става член на изгряващата и обещаваща нацистка партия (НСДАП). Общи приятели от SS я запознават с Карл Ото Кох през 1934 г., за когото се омъжва 2 години по-късно.

Служба в концлагери[редактиране | редактиране на кода]

През 1936 г. започва работа като секретарка, после става охранителка в концентрационния лагер Заксенхаузен близо до Берлин, където се омъжва за неговия комендант Карл Ото Кох. Става старша надзирателка сред охранителките (1941).

През 1941 г. се премества в концентрационния лагер Бухенвалд, където съпругът ѝ става комендант, но е отстранен заради корупция през юли 1942 г. Илзе Кох остава в Бухенвалд до 24 август 1943 г., когато тя и съпругът ѝ са арестувани по заповед на Валдек Пирмонд, командир от SS.

Обвинени са в масови убийства и изтезания на затворници. През 1944 г. Илзе Кох е освободена поради липса на доказателсвта, а съпругът ѝ Карл Ото Кох е признат за виновен и осъден на смърт от германски съд. Екзекутиран е през април 1945 г.

Осъждане и затвори[редактиране | редактиране на кода]

След освобождаването ѝ отива да живее при родителите си в Лудвигсбург. Там е арестувана от американски военни на 30 юни 1945 г. Осъдена е на доживотен затвор за военни престъпления през 1947 г.

Няколко години по-късно генерал Люсиус Клей, военен комендант на американската окупационна зона в Германия, я освобождава, счел за недостаточно доказани обвиненията в отдаване на заповеди за екзекутиране и изготовяне на сувенири от човешка кожа. Това обаче предизвиква обществен протест и през 1951 г. отново е арестувана и осъдена от съд на Западна Германия на доживотен затвор.

Завършва живота си със самоубийство, обесвайки се в килия на затвора в град Айхах (Бавария) на 1 септември 1967 г.

Образът на Илзе Кох послужва за прототип на главната героиня в канадския еротичен игрален филм „Илза, вълчицата от СС“ (Ilsa, She Wolf of the SS) от 1975 г. Филмът е първият от поредицата Nazi exploitation (еротични фантазии на фона на Третия райх), с Даян Торн в главната роля.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. William L. Shirer. The Rise and Fall of the Third Reich. 3rd. New York, Simon & Schuster, 1990. с. 885.
  2. Boyle, Hal. Cruel 'Queen of Buchenwald' given a permanent address. // The Milwaukee Journal. 14 August 1947. с. 2. Посетен на 16 December 2012.
  3. Buchenwald Queen must face German court on release. // The Evening Independent. 4 July 1949. с. 15. Посетен на 16 December 2012.
  4. Army seeks new charges against butcher widow. // The Evening Independent. 29 September 1948. с. 3. Посетен на 16 December 2012.