Инесе Вайдере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Инесе Вайдере
Член на Европейския парламент
Мандат 20 юли 2004 – 30 юни 2014

Втори мандат от 1 ноември 2014
Лични данни
Родена
3 септември 1952
Полит. партия „За родината и свободата“ (1998 – 2008);
Граждански съюз (2008 – 2011);
„Единство“ (2008 – )
Университет Латвийски унивеститет
Професия Икономист
Уебсайт www.inese-vaidere.lv

Инесе Вайдере (на латвийски: Inese Vaidere; родена на 3 септември 1952 г.) е латвийски политик и член на Европейския парламент.

От 1977 до 1989 г. е член на Комунистическата партия на Съветския съюз.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роля в националната политика[редактиране | редактиране на кода]

Вайдере е държавен министър по околната среда в кабинета на Вилис Криштопанс (1998 – 1999), заместник-кмет на Рига (2001 – 2002)[1] и член на Сейма (2002 – 2004).[2]

Член на Европейския парламент[редактиране | редактиране на кода]

Вайдере е избрана за член на Европейския парламент през 2004 г. от листата на партия „За родината и свободата“ и участва в групата Съюз за Европа на нациите. През 2009 г. е преизбрана за член от листата на Граждански съюз и участва в групата на Европейската народна партия.

Между 2004 и 2014 г. Вайдере е член на Комисията по външните работи и на Подкомисията по правата на човека. През 2013 г. тя изготвя доклад на парламента относно въздействието на финансовата и икономическа криза върху правата на човека, който призовава ЕС да помогне на развиващите се страни да създадат схеми за социална защита.[3]

На изборите през 2014 г. Вайдере е поставена на шесто място в списъка на партия Единство и на пето място по преференции от гласувалите.[4] Партията печели 4 места в Европейския парламент на изборите и Вайдере не е преизбрана. Но първият кандидат в списъка, Валдис Домбровскис, става еврокомисар на 1 ноември 2014 г. и по този начин не може да бъде член на Европейския парламент. Вайдере, като следваща по ред по преференции в списъка на партията, го заменя в парламента.[5]

Вайдере е член на Бюджетната комисия. В допълнение към задачите си в комисията, тя е член на групата на Европейския парламент за интегриране (прозрачност, борба с корупцията и организираната престъпност) [6] и на групата за цифрови технологии на Европейския парламент.[7]

Политически позиции[редактиране | редактиране на кода]

Вайдере подписва Пражката декларация за европейската съвест и комунизма.[8]

През 2015 г. медиите съобщават, че Вайдере е включен в руския черен списък на видни личности от Европейския съюз, които нямат право да влизат в страната.[9][10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((lv)) Inese Vaidere. // Unity. Посетен на 17 ноември 2014.
  2. ((lv)) Inese Vaidere. // Saeima. Посетен на 17 ноември 2014.
  3. ((en)) Olivier De Schutter and Magdalena Sepúlveda, The EU’s most promising export. European Voice, 16 януари 2013.
  4. ((lv)) European Elections 2014. // Central Election commission of Latvia. Посетен на 17 ноември 2014.
  5. ((en)) History of parliamentary service. // European Parliament. Посетен на 17 ноември 2014.
  6. ((en)) Members of the European Parliament on Integrity (Transparency, Anti-Corruption and Organized Crime) European Parliament.
  7. ((en)) Members European Parliament Intergroup on the Digital Agenda.
  8. Prague Declaration: Selected signatories. // Institute for Information on the Crimes of Communism. Архивиран от оригинала на 25 август 2011. Посетен на 10 май 2011.
  9. Laurence Norman, Russia Produces Blacklist of EU People Banned From Entering Country. Wall Street Journal. 30 май 2015.
  10. European Union anger at Russian travel blacklist. BBC News, 31 май 2015.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Inese Vaidere“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.