Инфографика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на метрото във Вашингтон

Инфографиката е визуално представяне на информация чрез илюстрации, диаграми, снимки, тримерни модели, анимации и др. В много случаи графичните елементи могат да бъдат придружени с текстови обяснения. Инфографиката се използва за илюстриране на процеси, събития, на различни механизми, и друга бизнес информация.Изотипите са ранен пример за инфографики, прехвърлящи информация бързо и лесно до мнозинството.

С помощта на инфографиката, компютърни специалисти, математици и статистици могат да разработват и споделят различни концепции, чрез символно представяне на информацията.

През последните години към тази област се наблюдава значителен интерес и развитието ѝ може да се проследи най-вече в ежедневната преса и различни други новинарски медии, спортни страници и уеб сайтове.

Преглед[редактиране | редактиране на кода]

Инфографиките са съществували в продължение на много години и напоследък увеличаването на лесни за употреба, безплатни инструменти са направили създаването на инфографики достъпно за голям сегмент от населението. Социални мрежи като Facebook и Twitter също позволяват разпространението на отделни инфографики сред много хора по света.

Във вестниците инфографиите често се използват за показване на времето, както и на карти, планове за обекти и графики за обобщения на данни. Някои книги са почти изцяло съставени от информационни графики, като например The Way Things Work на Дейвид Макауи.

Съвременните карти, особено маршрутните карти за транзитните системи, използват инфографски техники за интегриране на разнообразна информация, като концептуалното оформление на транзитната мрежа, точките за трансфер и местните забележителности. Картите за обществен транспорт, като тези за вашингтонското или лондонското метро, са известни инфографики. Публичните места като транзитни терминали обикновено имат някаква интегрирана „система за означаване“ със стандартизирани икони и стилизирани карти.

В книгата си The Visual Display of Quantitative Information („Визуалното представяне на количествената информация“), Едуард Туфте определя „графичните изображения“ по следния начин:

Графичните дисплеи трябва

  • да показват данните
  • накарат зрителя да мисли за съдържанието, а не за метода, графичния дизайн, технологията на графичното производство или нещо друго
  • избягват изкривяването на смисъла на данните
  • представят много числа в малко пространство
  • да насърчават окото да сравнява различни данни
  • разкриват данните на няколко нива на детайлност, от общ поглед до фина структура
  • имат разумно ясна цел: описание, проучване, табулация или декорация
  • да бъдат тясно интегрирани със статистическите и вербалните описания на набор от данни.

Графиките „разкриват“ данни. Всъщност графиките могат да бъдат по-прецизни и по-точни от конвенционалните статистически изчисления.

Докато съвременните инфографики често се занимават с „качествени“ или меки теми, по принцип дефиницията на Туфте от 1983 г. все още говори в широк смисъл за това какви са инфографиите и какво правят – което е да кондензира голяма част от информацията във форма, да бъде по-лесно разбрана от читателя.

Анализ[редактиране | редактиране на кода]

Трите части на всички инфографики са визуалната, съдържанието и знанието. Визуалната се състои от цветове и графики. Има два вида графики – основа и обяснение. Основните графики са във всички инфографики и предствят the underlying визуално представяне на данните. Обяснителните графики са общо взето икони, които могат да бъдат използвани за наблягане на определени данни, въпреки че не винаги се срещат в инфографиките. Статистиките и фактите често служат за съдържанието на инфографиките и могат да бъдат получени от който и да е източник, включително данни от преброявания и новинарски предавания. Един от най-важните аспекти на инфографиките е, че те съдържат някаква представа за данните, които представят – това е знанието.

Инфографиките са ефективни заради визуалния си елемент. Хората получават информация от петте си сетива (зрение, слух, мирис, вкус, докосване), но получават значително повече информация чрез зрението, отколкото която и да е от другите четири. 50% от човешкият мозък е посветен на визуалните функции и изображенията се преработват по-бързо от текста. Мозъкът преработва снимките наведнъж, но обработва текста по линеен начин, което означава, че отнема много повече време за получаване на информация от текста. Инфографиката поготвя читателя, правейки предмета по-достъпен. Онлайн тенденциите, като например все по-малкото внимание на потребителите на интернет, също допринасят за нарастващата популярност и ефективност на инфографиките.