Исая Солунски
| Исая | |
| просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
Исая е просветен деец от ранното Българско възраждане.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Монах Исая е по произход руснак. В 1833 година българският шивашки еснаф в Солун, съставен предимно от дебрани, крушевчани и кичевчани, го улавя за славянски килиен учител. Ученици са му децата предимно на по-главните майстори, общо 16. Училището на монах Исая се помещава в една стая, вероятно в Папуджи хан. Учениците учели църковнославянско писмо, но без книги. Исая преподава в Солун две години. Учениците му са тези, които подбуждат бащите си за отваряне на българска църква и българско училище в града.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 27.
