Йоана Вълчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоана Вълчева
Родена 24 август 1992 г. (27 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр романтичен трилър, криминален роман
Уебсайт www.yoanavalcheva

Йоана Вълчева е съвременна българска писателка, автор на романите „Съвест“ и „Пегол“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Йоана Вълчева е родена на 24 август 1992 г. в София.[1]

През 2011 г. завършва „Предприемачество и мениджмънт“ в Националната финансово-стопанска гимназия. През петте години на своето обучение се изявява в редица конкурси и състезания, свързани с предприемачеството, развиването на бизнес идеи и проекти. 2010 г. се оказва изключително значима за икономическото ѝ образование, поради две причини. Първо през февруари заминава за Австрия, където работи по проект за състоянието на лизинга в България и ЕС. А няколко месеца по-късно, през април, печели първо място на националното състезание „Най-добра бизнес идея“, което е част от „Панорама на професионалното образование“, провеждана ежегодно в Пловдив.

През 2015 г. завършва висше образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Бизнес икономика“.

Твърди, че знанията ѝ в бизнес сферата са помогнали изключително много по пътя към издаването на роман, защото в крайна сметка писането също е вид бизнес.

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Съвест“[редактиране | редактиране на кода]

Йоана Вълчева започва да пише дебютния си роман през 2011 г. и успява да го завърши две години по-късно. „Съвест“, както го нарича, бива издаден през 2015 г. първоначално като електронна книга в най-голямата българска платформа за електронни книги Biblio.bg.[2]

„Съвест“ е една гонитба през Москва, през Санкт Петербург, шпионаж, арести, плануване на тайни мисии и страх, че във всеки един момент мафията и предателите сред специалните служби ще се доберат до бегълците, решили, че дори да се наложи да лежат в затвора, все пак ще бъдат свободни, ще започнат наново, ще преоткрият себе си. И не само желанието им да се спасят от черния свят на убийства, измами и наркотици ги подтикват, но и новооткритото помежду им чувство, което дълго време и двамата не осъзнават.

Книгата се чете изключително бързо, няма натрупвания на действия и събития, има едно усещане за плавно преливане от напрежение към спокойствие и обратно. Даже по-скоро като усещане за един от онези класически холивудски трилъри с Брус Уилис, които така обожавах преди години. Има романтика, еротика, драма, екшън и мистерия, и всичко това в четиво, което се поглъща мигновено.

Действието се развива бързо и динамично, и учудващо за първа книга на авторката няма излишни описания и метафори, няма допълнения към емоционалните разтрисания на героите ѝ – те са там, те са себе си, криещи се зад маски от болка и омраза към себе си, заради делата си, те са истински и искрени. Няма задълбаване в политически и полицейски дейности – нещата просто се случват, не е необходимо читателят да се натоварва излишно с дълги обяснения кое разследване как точно е протекло (това само Шерлок Холмс го прави). [3]

„Пегол“[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. Йоана издава и втория си роман, вдъхновен от истински събития. В него се разказва за български изобретател, открил вещество, което превръща водата в гориво. Така неочаквано се преплитат съдбите на хора, на пръв поглед нямащи нищо общо един с друг: генералния секретар на САЩ; една млада жена, сякаш изолирала се от света; софийски бездомник; тайна френска организация; затворник с жажда за мъст и бивш агент на КГБ. [4][5]

Българската писателка Венета Въжарова, автор на „Трите книги“ дава своя отзив за творчеството на Йоана: „Йоана има усет към вълнуващия сюжет, динамичното действие и интересните герои. Тя комбинира точните съставки от всичко, което жанрът трилър би трябвало да притежава, и ги предлага на читателя така, че да го държи в напрежение до самия край – съспенс, убийства, романтика, загадка.“[4][6]

На 16 май в НДК в София се проведе и премиерата на „Пегол“.[7]

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

Основната идея, когато започнах „Съвест“, бе да покажа една различна гледна точка за онези, които обичаме да заклеймяваме като „престъпници“. Постоянно слушаме и гледаме в медийното пространство за такива, нали? И много лесно ги осъждаме за постъпките им. Но никой от нас не се замисля, че те също са били обикновени хора, че са личности и има причини, които са ги накарали да направят даден избор и да извършат престъпление. Точно такива са героите ми – различни ситуации и обстоятелства са ги довели до този избор – да убиеш или не. Някои от тях осъзнават грешката си и се разкайват, други не. Но се оказва, че за читателя не е толкова трудно да разбере постъпките им и да бъде съпричастен. Така че посланието на книгата е – внимавай какви избори правиш, защото после трябва да си готов да платиш цената.[8]
Писането ми носи и магия – създаваш светове, истории, персонажи само със силата на въображението си. И тази сила позволява на някого, напълно непознат за теб човек, да види и усети онова, което ти си си представял в ума. Това е като телепатия.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]