Йоахим Льов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Йоахим Льов
Joachim Löw, Germany national football team (06).jpg
Лична информация
Роден 3 февруари 1960 г. (58 г.)
Шьонау, Flag of Germany.svg ФРГ
Ръст 181 см
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Germany.svg Германия (треньор)
Юношески отбори
Flag of Germany.svg ТуС Шьонау 1896
Flag of Germany.svg ФК Шьонау
Flag of Germany.svg Айнтрахт Фрайбург
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1978–1980
1980–1981
1981–1982
1982–1984
1984–1985
1985–1989
1989–1992
1992–1994
1994–1995
Flag of Germany.svg Фрайбург
Flag of Germany.svg Щутгарт
Flag of Germany.svg Айнтрахт Франкфурт
Flag of Germany.svg Фрайбург
Flag of Germany.svg Карлсруе
Flag of Germany.svg Фрайбург
Flag of Germany.svg Шафхаузен
Flag of Germany.svg Винтертур
Flag of Switzerland.svg Фрауенфелд
71
4
24
65
24
116
(18)
(0)
(5)
(25)
(2)
(38)
Национален отбор
1979–1980Flag of Germany.svg Германия до 21 г.4(0)
Треньор
1994
1994–1995
1995–1996
1996–1998
1998–1999
1999–2000
2000–2001
2001–2002
2003–2004
2004–2006
2006–
Flag of Germany.svg Винтертур (юноши)
Flag of Switzerland.svg Фрауенфелд
Flag of Germany.svg Щутгарт (помощник)
Flag of Germany.svg Щутгарт
Flag of Turkey.svg Фенербахче
Flag of Germany.svg Карлсруе
Flag of Turkey.svg Аданаспор
Flag of Austria.svg Тирол Инсбрук
Flag of Austria.svg Аустрия Виена
Flag of Germany.svg Германия (помощник)
Flag of Germany.svg Германия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Йоахим Льов в Общомедия

Йоахим „Йоги“ Льов (на немски: Joachim Löw) е германски треньор по футбол и бивш футболист.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Льов е роден на 3 февруари 1960 в Шьонау[1]

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист Льов играе в Шьонау, Айнтрахт (Фрайбург), Фрайбург (три пъти), Щутгарт, Карлсруе, Шафхаузен, Винтертур (и треньор на юношите), Фрауенфелд (като играещ треньор). Играе 4 мача за младежкия национален отбор на Германия, 52 мача в Бундеслигата (7 гола) и 252 мача във Втора Бундеслига (81 гола). [1]

Играе във Фрайбург от 1978 до 1980 г. във Втора Бундеслига. Преминава в Щутгарт, където изиграва четири мача в Първа Бундеслига в рамките на сезона. Следва една година в Айнтрахт Франкфурт преди да се върне във Фрайбург. През сезон 1984/85 играе в Карлсруе, след което се връща отново във Фрайбург. Играе в швейцарските Шафхаузен и Винтертур, където приключва кариерата си на футболист през 1995 г. [2]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Стилът му е определян като перфекционист, който се стреми към подобрение на играта постоянно. [3]

Треньор е на юношите на Винтертур (и играч), Фрауенфелд (играещ треньор), Щутгарт (помощник-треньор и треньор), Фенербахче, Карлсруе, Аданаспор, Тирол (Инсбрук), Аустрия (Виена) и националния отбор по футбол на Германия (помощник-треньор и треньор). [1]

Щутгарт[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. е поканен за помощник-треньор на Щутгарт от тогавашния треньор Ролф Фрингер. През август 1996 г. Фрингер напуска и бива наследен от Льов. [4] Остава в Щутгарт до 1998 г. [5] През 1997 г. печели Купата на Германия [6] и играе финал за Купата на носители на национални купи срещу Челси, който губи с 0:1. [4]

Фенербахче, Карлсруе, Аданаспор[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1998/99 е треньор на Фенербахче Истанбул. [5]

През сезон 1999/2000 е треньор на Карлсруе. Отборът печели само един от 18 мача и завършва последен във Втора Бундеслига. [4]

През 2000 г. става треньор на турския клуб Аданаспор. [5] Там е треньор на българските футболисти Здравко Здравков, Ивайло Петков и Росен Кирилов и е определян като „треньорът-джентълмен“. [7]

Тирол Инсбрук и Аустрия Виена[редактиране | редактиране на кода]

Печели първенството на Австрия с Тирол Инсбрук през сезон 2001/02. [8]

Национален отбор на Германия[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Йоахим Льов става помощник-треньор в националния отбор по футбол на Германия, в щаба на Юрген Клинсман[8] Става треньор на националния отбор по футбол на Германия на 12 юли 2006 г., след Световното първенство в Германия. Заменя Юрген Клинсман. Първоначално подписва договор за две години. [6] Подкрепен е от капитана Михаел Балак и вратаря Оливер Кан[8] Заплатата му е 2,5 млн. евро годишно. [9] Печели първите си пет мача като треньор на отбора, което е рекорд за треньор на националния отбор на Германия. [10]

Льов води отбора до полуфинал на четирите големи първенства от 2008 до 2012 г. [11]

Европейско първенство 2008[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на Германия се класира за европейското първенство четири кръга преди края на квалификациите – непостигано постижение в историята на отбора дотогава. [12] Преди първенството отборът е сочен за фаворит от букмейкъри и анализатори. [13]

Германия започва турнира с победа над Полша с 2:0, играейки с трима нападатели. Победата е първа за отбора на европейски първенства от 1996 г. [14] Във втория мач отборът губи от Хърватия с 1:2. [15] В последния мач от групата Германия побеждава Австрия безлично и по този начин се класира за четвъртфиналите. [16] По време на мача с Австрия Льов е изгонен и е наказан да не ръководи отбора в четвъртфиналния мач срещу Португалия. [17]

В четвъртфинала Германия побеждава Португалия с 3:2 в мач, в който отборът играе по-добре, отколкото предполага резултатът. [18] Отборът на Льов играе полуфинал срещу Турция, който печели с 3:2. Отборът търпи критики за слабата си защита и печели с гол в последната минута. С победата си Германия се класира на шести финал на европейско първенство по футбол (три спечелени през 1972, 1980 и 1996 г. и два загубени през 1976 и 1992 г.). [19] Във финала срещу Испания, Германия губи с 0:1. [20]

Световно първенство 2010[редактиране | редактиране на кода]

На световното първенство в ЮАР Германия играе защитно и с контра-атаки. Този стил на игра спомага за победите на Англия и Аржентина. [2] Германия завършва на трето място след като губи от Испания на полуфинала с 0:1. [2] Льов и 23-мата играчи са наградени с орден от президента на страната Кристиан Вулф[21]

Европейско първенство 2012[редактиране | редактиране на кода]

При започването на квалификациите за европейското първенство през 2012 г. футболистите на германския национален отбор по футбол и Йоахим Льов поставят като цел титлата от европейското първенство. [22] През 2011 г. преподписва договора си с националния отбор до 2014 г. [23] Отборът на Германия печели всичките десет квалификационни срещи. [24]

Световно първенство 2014[редактиране | редактиране на кода]

На световното първенство 2014, националния отбор по футбол на Германия, с треньор Йоахим Льов, печели 1. място след мач на финала с Аржентина. Мачът приключва с резултат 1:0 за германците. Германия става световен шампион по футбол за 4-ти път.

Европейско първенство 2016[редактиране | редактиране на кода]

Спонсорство[редактиране | редактиране на кода]

От 2008 г. Льов има спонсорски договор с „Байерсдорф“ и е рекламно лице на марката „Нивеа“. [25]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Живее във Фрайбург. Женен за Даниела. [8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Йоахим Льов: Само мама не ми вика Йоги. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 2 септември 2006.
  2. а б в Тихата революция на Йоги Льов. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 12 ноември 2011.
  3. Гюнтер Нетцер: Харесва ми яростта на Льов. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 25 юни 2012.
  4. а б в Старото куче срещу новобранеца. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 10 октомври 2009.
  5. а б в Стар познат на Бала треньор на Кирилов. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 3 януари 2001.
  6. а б Клинсман си тръгна, сменя го Йоахим Льов. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 13 юли 2006.
  7. Пресата в Германия хвали Груев за дебюта му като титуляр. // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 15 февруари 2001.
  8. а б в г Лисицата Льов ще надхитри всички. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 17 юли 2006.
  9. Германия гони Йоги Льов. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 6 февруари 2010.
  10. Германия постигна пета поредна победа при Льов. // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 12 октомври 2006.
  11. Йоахим Льов: Трябва да бъдем непредсказуеми. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 24 юни 2012.
  12. Йоахим Льов: Най-после можем да си отдъхнем. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 15 октомври 2007.
  13. Балак вече мисли за четвъртфиналите. // dnevnik.bg. Икономедиа АД, 29 май 2008.
  14. Германия напляска Полша 2:0. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 9 юни 2008.
  15. Хърватия разказа играта на Германия. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 13 юни 2008.
  16. Германия бие 1:0, продължава. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 17 юни 2008.
  17. Сколари подкрепи колегата Льов. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 19 юни 2008.
  18. 3:2 Швайнщайгер е кошмар за Португалия. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 20 юни 2008.
  19. Германия на финал за шести път. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 26 юни 2008.
  20. Испания съсече Германия с 1:0. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 30 юни 2008.
  21. 50 000 комшии с билет за Германия – Турция. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 6 октомври 2010.
  22. Първите жертви на Йоахим Льов. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 8 септември 2012.
  23. Йоахим Льов: Германия диша прахта на Испания. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 10 април 2012.
  24. Йоги Льов: Добре че Швайни се контузи сега. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 8 ноември 2011.
  25. Йоахим Льов ще работи с „Нивеа“ до 2014 г.. // 7 дни спорт. „7 дни спорт“ OOД, 8 декември 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]