Йозеф Хаслингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Хаслингер
Josef Haslinger
Йозеф Хаслингер през 2018 г.
Йозеф Хаслингер през 2018 г.
Роден 5 юли 1955 г. (64 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ, есе
Награди Литературна награда на Виена (2000)
Почетна награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията (2000)
Литературна награда на Рейнгау (2011)
Уебсайт
Йозеф Хаслингер в Общомедия

Йозеф Хаслингер (на немски: Josef Haslinger) е австрийски писател, автор на романи, разкази и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Хаслингер е роден през 1955 г. в областта Валдфиртел в селско семейство в Долна Австрия.

Отначало се обучава в училището на манастира Цветл, където пее в детския хор. Завършва гимназията в Хорн. През 1973 г. полага матура и следва философия, театрознание и германистика във Виенския университет, където през 1980 г. представя докторска теза на тема „Естетиката на Новалис и става доктор по философия.

Тогава започват да излизат и първите му литературни творби.[1][2]

Йозеф Хаслингер има международна извесстност като академичен преподавател. През 1983/84 г. изнася лекции в университета на Касел.

След 1989 г. приподава в различни градове на Съединените щати. През 1996 г. е професор по литературна естетика в Немския литературен институт в Лайпциг.

От 2013 до 2017 г. е президент на немския ПЕН-клуб.[3]

Йозеф Хаслингер е женен, баща е на близнаци и живее със семейството си в Лайпциг и Виена.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Konviktskaktus, Erzählungen (1980)
  • Der Rauch im Wald (1981)
  • Die plötzlichen Geschenke des Himmels. Was uns Pater G. in der Religionsstunde alles anvertraute. Eine Erzählung, (1983)
  • Hugo Sonnenschein (1984)
  • Der Tod des Kleinhäuslers Ignaz Hajek, Novelle (1985)
  • Die mittleren Jahre - Srednja leta, Novelle (Zweisprachige Ausgabe: Deutsch/Slowenisch) (1990)
  • Opernball (1995)
  • Das Vaterspiel, Roman (2000)
  • Zugvögel, Erzählungen (2006)
  • Phi Phi Island. Ein Bericht (2007)
  • Jáchymov, Roman (2011)

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Ästhetik des Novalis (1981)
  • Politik der Gefühle - Ein Essay über Österreich (1987)
  • Wozu brauchen wir Atlantis (1990)
  • Das Elend Amerikas. 11 Versuche über ein gelobtes Land (1992)
  • Leben in der Asche. Trümmerjahre in Wien 1945-1948 (1993)
  • Hausdurchsuchungen im Elfenbeinturm (1996)
  • Klasse Burschen (2001)
  • Leben mit Novalis, Paderborner Universitätsreden (2002)
  • Am Ende der Sprachkultur? Über das Schicksal von Schreiben, Sprechen und Lesen (2003)
  • Austrian Spirit. Politische Destillate aus der Heimat der Freunderlwirtschaft (2004)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wie werde ich ein verdammt guter Schriftsteller? Berichte aus der Werkstatt, Hg. zus. mit Hans-Ulrich Treichel. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 2005
  2. Schreiben lernen – Schreiben lehren, Hg. zus. mit Hans-Ulrich Treichel. Frankfurt/Main: Fischer, 2006
  3. Josef Haslinger ist neuer PEN-Präsident, Spiegel Online, 3. Mai 2013

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]