Йоруба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоруба
Olusegun Obasanjo (Brasilia 6 September 2005).jpgSamuel Adjai Crowther 1888.jpg
Общ брой над 33,000,000
Значителен
брой в

Флаг на Нигерия Нигерия 31,290,000
Флаг на Бенин Бенин:1,209,207
Флаг на Гана Гана: 350 000

Флаг на Того Того: 85 000
Език йоруба и производни
Религия мюсюлмани (50%), християни (40%), местни вярвания (10%)[1]
Сродни етно групи бини, нупе, игала, итсекири, ебира
Йоруба в Общомедия
Райони с йорубско население в Нигерия

Йоруба e народ, населяващ основно части от Западна и Югозападна Нигерия, Бенин и Того.

Йорубски език[редактиране | редактиране на кода]

Йорубският африкански език спада към езиковото семейство Нигер-Конго и е част от групата Едекери. Йорубският е език, който се говори от над 30 милиона души в Нигерия, Бенин и Того. Наложен е за официален език в Нигерия и се употребява най-вече в югозападната част на страната. Под името "наго", той се говори и от потомците на доведените роби в Куба, Пуерто Рико, Доминиканска република и Северозападна Бразилия.


Дели се на три диалекта според африканските области:

1.Северозападен йорубски (NWY) - в Огун, Ойо, Осун, Лагос.

2.Централен йорубаски (ZY) - в Игбомина, Ифе, Екити, Акуре, Ефон, Ижеса.

3.Югоизточен йорубски (SOY) - в Окитипупа, Ондо, Ово, Сагуму, част от Ижебу.

Йорубският използва латинската азбука: A B D E Ę F G GB H I J K L M N O Ǫ P R S Ş T U W Y


Произношение:

a[o] - ni nkan [ni nkon] Ę,ę - [eeh]

Ǫ,ǫ - [ooh]

gb[gbi]

h[hi]

Ș,ș=x orisa=orixa


Тоналността на звуковете в езика се дели на три вида:

1.Висока: o` be`(той скочи)

2.Средна: o` be(той говори силно)

3.Ниска: o` be`(той се извинява)

Йоруба имена[редактиране | редактиране на кода]

Taiwo - първи близнак.

Kehinde - втори близнак.

Omope - дете, родило се след деветия месец.

Dada - дете, родило се с коса.

Ode, Odewale, Odewumi, Odediran, Odefunke, Odesanya, Odekunie - имена, свързани с лова, "ловджийски".

Akinpelu, Akinwale, Akinkunmi, Akintola, Akinrinu - имена, обозначаващи безстрашието, смелостта.

Ade- ("корона") - Adewunmi, Adesanmi, Adeonipekun, Adeyanju, Adefemij - имена, показващи благороднически произход.

Ogun - (Огун е богът на войната) - Ogungbemi, Ogunwale, Ogundiran, Oguntuase.

Egun - (Егун е бог от йорубската митология) - Abegunde, Egunwale, Egunleke, Egungbemi.

Osun - (Ошун е богиня на любовта) - Osunfunke, Osunkunie, Osunbomi, Osundele. ′Sango - (Шанго е бог на мълниите, лова, грабежите).

Граматика на йорубския език[редактиране | редактиране на кода]

Местоименията:

1.Лични:

Mo - аз

O - ти

Ó - той, тя, то

A - ние

E - вие

Wón - те


2.Притежателни:

Mi - мой

Rę - твой

Rę` - негов, нейн

Wa - наш

Yin - ваш

Won - техен



Emi - мен

Iwo - теб

Owun - нея,него

[...] - нас

Awa - вас

Awon - тях


3.Показателни:

Eyl - това

Lyen - онова

Ibi - тук

Ibe - там


Въпроси:

Kin - какво

Tani - кой

Nilo - къде

Kilo fa - защо

Nigbo wo? - къде е?


Женски род: Женският род е точно като мъжкият.


Множествено число:

Iwe - книга ⇒ awon iwe - книги

Ehoro - заек ⇒ awon ehoro - зайци


Определителен член:

Iwe naa - кнrгата

Awon iwe naa - книгите

Awon iwe mi - книгата ми


Глаголи:

soro - говоря

kowe - пиша

feran - обещавам

rerin - усмихвам се

fun - имам

wa moto - карам превозно средство


"Говоря" в сегашно време:

mo soro

o soro

ó soro

a soro

e soro

wón soro

Лексика на йорубския език[редактиране | редактиране на кода]

Odo - нула

Eni - едно

Eji - две

Eta - три

Erin - четери

Arun - пет

Efa - шест

Eje - седем

Ejo - осем

Asan - девет

Ewa - десет

Nibo lo ti wa? - От къде си?

Bulgaria ni mo to wa - От България съм?

Ko ye mi o - Не разбирам.

Șę gbǫ ede Gęęsi? - Разбираш ли английски?

Ni gbo wo Wole? - Къде е Уоле?

Kini oruko ę? - Как се казваш?

Wole l`oruko mi - Казвам се Уоле.

Se dada ni? - Как си?

Adupę - Добре,благодаря.

Looto? - Наистина ли?

Woo! - Виж!

Kada k obaje - Горе-долу

Bęęni - Да

Bęękǫ - Не

oda - Добре

E șe - Благодаря

O dabǫ - Довиждане

Ę kaa rǫ - Добро утро

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]