Йоруба
| Йоруба | |
|---|---|
.jpg)  |
|
| Общ брой | над 33,000,000 |
| Значителен брой в |
 Того: 85 000 |
| Език | йоруба и производни |
| Религия | мюсюлмани (50%), християни (40%), местни вярвания (10%)[1] |
| Сродни етно групи | бини, нупе, игала, итсекири, ебира |
| Йоруба в Общомедия | |
Йоруба e народ, населяващ основно части от Западна и Югозападна Нигерия, Бенин и Того.
Съдържание
Йорубски език[редактиране | редактиране на кода]
Йорубският африкански език спада към езиковото семейство Нигер-Конго и е част от групата Едекери. Йорубският е език, който се говори от над 30 милиона души в Нигерия, Бенин и Того. Наложен е за официален език в Нигерия и се употребява най-вече в югозападната част на страната. Под името "наго", той се говори и от потомците на доведените роби в Куба, Пуерто Рико, Доминиканска република и Северозападна Бразилия.
Дели се на три диалекта според африканските области:
1.Северозападен йорубски (NWY) - в Огун, Ойо, Осун, Лагос.
2.Централен йорубаски (ZY) - в Игбомина, Ифе, Екити, Акуре, Ефон, Ижеса.
3.Югоизточен йорубски (SOY) - в Окитипупа, Ондо, Ово, Сагуму, част от Ижебу.
Йорубският използва латинската азбука: A B D E Ę F G GB H I J K L M N O Ǫ P R S Ş T U W Y
Произношение:
a[o] - ni nkan [ni nkon] Ę,ę - [eeh]
Ǫ,ǫ - [ooh]
gb[gbi]
h[hi]
Ș,ș=x orisa=orixa
Тоналността на звуковете в езика се дели на три вида:
1.Висока: o` be`(той скочи)
2.Средна: o` be(той говори силно)
3.Ниска: o` be`(той се извинява)
Йоруба имена[редактиране | редактиране на кода]
Taiwo - първи близнак.
Kehinde - втори близнак.
Omope - дете, родило се след деветия месец.
Dada - дете, родило се с коса.
Ode, Odewale, Odewumi, Odediran, Odefunke, Odesanya, Odekunie - имена, свързани с лова, "ловджийски".
Akinpelu, Akinwale, Akinkunmi, Akintola, Akinrinu - имена, обозначаващи безстрашието, смелостта.
Ade- ("корона") - Adewunmi, Adesanmi, Adeonipekun, Adeyanju, Adefemij - имена, показващи благороднически произход.
Ogun - (Огун е богът на войната) - Ogungbemi, Ogunwale, Ogundiran, Oguntuase.
Egun - (Егун е бог от йорубската митология) - Abegunde, Egunwale, Egunleke, Egungbemi.
Osun - (Ошун е богиня на любовта) - Osunfunke, Osunkunie, Osunbomi, Osundele. ′Sango - (Шанго е бог на мълниите, лова, грабежите).
Граматика на йорубския език[редактиране | редактиране на кода]
Местоименията:
1.Лични:
Mo - аз
O - ти
Ó - той, тя, то
A - ние
E - вие
Wón - те
2.Притежателни:
Mi - мой
Rę - твой
Rę` - негов, нейн
Wa - наш
Yin - ваш
Won - техен
Emi - мен
Iwo - теб
Owun - нея,него
[...] - нас
Awa - вас
Awon - тях
3.Показателни:
Eyl - това
Lyen - онова
Ibi - тук
Ibe - там
Въпроси:
Kin - какво
Tani - кой
Nilo - къде
Kilo fa - защо
Nigbo wo? - къде е?
Женски род: Женският род е точно като мъжкият.
Множествено число:
Iwe - книга ⇒ awon iwe - книги
Ehoro - заек ⇒ awon ehoro - зайци
Определителен член:
Iwe naa - кнrгата
Awon iwe naa - книгите
Awon iwe mi - книгата ми
Глаголи:
soro - говоря
kowe - пиша
feran - обещавам
rerin - усмихвам се
fun - имам
wa moto - карам превозно средство
"Говоря" в сегашно време:
mo soro
o soro
ó soro
a soro
e soro
wón soro
Лексика на йорубския език[редактиране | редактиране на кода]
Odo - нула
Eni - едно
Eji - две
Eta - три
Erin - четери
Arun - пет
Efa - шест
Eje - седем
Ejo - осем
Asan - девет
Ewa - десет
Nibo lo ti wa? - От къде си?
Bulgaria ni mo to wa - От България съм?
Ko ye mi o - Не разбирам.
Șę gbǫ ede Gęęsi? - Разбираш ли английски?
Ni gbo wo Wole? - Къде е Уоле?
Kini oruko ę? - Как се казваш?
Wole l`oruko mi - Казвам се Уоле.
Se dada ni? - Как си?
Adupę - Добре,благодаря.
Looto? - Наистина ли?
Woo! - Виж!
Kada k obaje - Горе-долу
Bęęni - Да
Bęękǫ - Не
oda - Добре
E șe - Благодаря
O dabǫ - Довиждане
Ę kaa rǫ - Добро утро
