Йоруба
| Йоруба | |
|---|---|
.jpg)  |
|
| Общ брой | над 33,000,000 |
| Значителен брой в |
 Того: 85 000 |
| Език | йоруба и производни |
| Религия | мюсюлмани (50%), християни (40%), местни вярвания (10%)[1] |
| Сродни етно групи | бини, нупе, игала, итсекири, ебира |
| Йоруба в Общомедия | |
Йоруба e народ, населяващ основно части от Западна и Югозападна Нигерия, Бенин и Того.
Съдържание
Йоруба език[редактиране | редактиране на кода]
Африканският език йоруба спада към Niger-Congo семейство и е част от групата edekeri. Йоруба е език, който се говори от над 30 милиона души в Нигерия, Бенин и Того. Наложен е за официален език в Нигерия и се употребява най-вече в югозападната част на страната. Под името "наго", той се говори и от потомците на доведените роби в Куба, Пуерто Рико, Доминиканска република и Северозападна Бразилия.
Дели се на три диалекта според африканските области:
1.Северозападен йоруба(NWY)-в Qgun, Oyo, Osun, Lagos.
2.Централен йоруба(ZY)-в Igbomina, Ife, Ekiti, Akure, Efon, Ijesa.
3.Югоизточен йоруба(SOY)-в Okitipupa, Ondo, Owo, Sagumu, част от Ijebu.
Йоруба използват латинската азбука: A B D E Ę F G GB H I J K L M N O Ǫ P R S Ş T U W Y
Произношение:
a[o]-ni nkan[ni nkon] Ę,ę-[eeh]
Ǫ,ǫ-[ooh]
gb[gbi]
h[hi]
Ș,ș=x orisa=orixa
Тоналността на звуковете в езика се дели на три вида:
1.Висока:o` be`(той скочи)
2.Средна:o` be(той говори силно)
3.Ниска:o` be`(той се извинява)
Йоруба имена[редактиране | редактиране на кода]
Taiwo-първи близнак.
Kehinde-втори близнак.
Omope-дете,родило се след деветия месец.
Dada-дете,родило се с коса.
Ode,Odewale,Odewumi,Odediran,Odefunke,Odesanya,Odekunie-имена,свързани с лова,"ловджийски".
Akinpelu,Akinwale,Akinkunmi,Akintola,Akinrinu-имена,означаващи безстрашието,смелостта.
Ade-("корона")-Adewunmi,Adesanmi,Adeonipekun,Adeyanju,Adefemij-имена,показващи благородническия произход.
Ogun-(Огун е богът на войната)-Ogungbemi,Ogunwale,Ogundiran,Oguntuase.
Egun-(Егун е бог от йоруба митология)-Abegunde,Egunwale,Egunleke,Egungbemi.
Osun-(Ошун е богиня на любовта)-Osunfunke,Osunkunie,Osunbomi,Osundele.′Sango-(Шанго е бог на мълниите,лова,грабежите.)
Йоруба граматика[редактиране | редактиране на кода]
Местоименията:
1.Лични:
Mo-аз
O-ти
Ó-той,тя,то
A-ние
E-вие
Wón-те
2.Притежателни:
Mi-мой
Rę-твой
Rę`-негов,нейн
Wa-наш
Yin-ваш
Won-техен
Emi-мен
Iwo-теб
Owun-нея,него
-нас
Awa-вас
Awon-тях
3.Показателни:
Eyl-това
Lyen-онова
Ibi-тук
Ibe-там
Въпроси:
Kin-какво
Tani-кой
Nilo-къде
Kilo fa-защо
Nigbo wo?-къде е?
Женски род: Женският род е точно като мъжкият.
Множествено число:
Iwe-книга ⇒ awon iwe -книги
Ehoro-заек ⇒ awon ehoro-зайци
Определителен член:
Iwe naa-кнrгата
Awon iwe naa-книгите
Awon iwe mi-книгата ми
Глаголи:
soro-говоря
kowe-пиша
feran-обещавам
rerin-усмихвам се
fun-имам
wa moto-карам превозно средство
"Говоря" в сегашно време:
mo soro
o soro
ó soro
a soro
e soro
wón soro
Йоруба лексика[редактиране | редактиране на кода]
Odo-нула
Eni-едно
Eji-две
Eta-три
Erin-четери
Arun-пет
Efa-шест
Eje-седем
Ejo-осем
Asan-девет
Ewa-десет
Nibo lo ti wa?-От къде си?
Bulgaria ni mo to wa-От България съм?
Ko ye mi o-Не разбирам.
Șę gbǫ ede Gęęsi?-Разбираш ли английски?
Ni gbo wo Wole?-Къде е Уоле(Wole)
Kini oruko ę?-Как се казваш?
Wole l`oruko mi-Казвам се Уоле(Wole)
Se dada ni?-Как си?
Adupę-Добре,благодаря.
Looto?-Наистина ли?
Woo!-Виж!
Kada k obaje-Горе-долу
Bęęni-Да
Bęękǫ-Не
oda-Добре
E șe-Благодаря
O dabǫ-Довиждане
Ę kaa rǫ-Добро утро
