Йоханан бен Закай
|
||||||||||
Йоханан бен Закай (на иврит: יוחנן בן זכאי) е легендарен еврейски водач и основател на академията в Явне след разрушаването на Храма. Той е един от най-младите ученици на Хилел. Учи се е и от Шамай по времето на зугота, но впоследствие оглавява школата на продължителите на Хилел. Животът му се отнася в перода 30 г. пр.н.е./30 г. - 90 г.
Легендарната история за чудотворното му спасение[редактиране | edit source]
Според легендата, Йоханан бен Закай оглавява противниците на крайните мерки при обсадата на Йерусалим от легионите на Тит. Минава за умерен еврейски религиозен водач в едно трудно за юдаизма време, може би най-трудното в историята на тази религия. За него най-важното в онези времена било не отстояването на политическата независимост, а запазването на центровете за изучаване на Тората. Талмудът предава една легендарна история по спасението му от обсадения град. Йоханан бен Закай по това време бил вече 100-годишен старец (което предполагало и че е много мъдър учител от и на живота). Из обсадения град се разнесъл слух за гибелта му и той в ковчег на гърба на едно магаре е пропуснат и изнесен за погребение извън градските стени през римските обсадни линии от двама негови ученици и сподвижници.
Оказвайки се на свобода, подобно на Йосиф Флавий пред Веспасиан, се представя на римския пълководец Тит и го приветства като император. Тит възразява, че е само пълководец, а не император – но в това време при него идва вестоносец от Рим и му съобщава, че е провъзгласен и той за император, като съимператор на баща си. Поласканият Тит поискал да награди еврейския мъдрец, предсказал издигането му. Тогава Йоханан бен Закай поискал вместо награда, да му се позволи да основе йешива по изучаване на Тората в морския град Явне в Палестина.
Явно легендарната история отразява провежданата римска имперска политика към умерените бранители на Йерусалим и Храма. Йоханан бен Закай събрал в Явне мъдреците на поколението, възстановявайки Синедриона и оглавявайки го през първите години след разрушаването на Храма. Равинската традиция по Талмудата предава, че в новата ситуация храмовото служене било заменено с добри дела, тъй като „милосърдието проявявано по отношението един към друг, ще изкупи евреите, подобно на храмовите жертви”. Особено внимание в йешива в Явне се отделяло на събирането и кодифицирането на знанията и съхраняването на устната традиция. Йоханан бен Закай организирал училището по изучаване на Тората, така че да събере всички предания от древността и античността, сведени до знанието на мъдреците от предишните поколения. Около 100 г. в Явне, благодарение на проявената предходна инициатива от Йоханан бен Закай, окончателно бил компилиран и кодифициран Танаха с неговата последна и трета част - писанията.
Източници[редактиране | edit source]
| Времеви показател на Йоханан бен Закай в историята на юдаизма |
|---|
