Направо към съдържанието

Йоханета Антоанета Юлиана фон Саксония-Айзенах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоханета Антоанета Юлиана фон Саксония-Айзенах
принцеса на херцогстцо Саксония-Вайсенфелс
Лични данни
Родена
Починала
13 април 1726 г. (28 г.)
дворец Даме в Даме
Погребан вдворцовата църква на дворец Ной-Августусбург във Вайсенфелс
Други титлипринцеса на Саксония-Айзенах
Семейство
Династияернестинските Ветини
БащаЙохан Вилхелм фон Саксония-Айзенах
МайкаХристина Юлиана фон Баден-Дурлах
БракЙохан Адолф II фон Саксония-Вайсенфелс
ПотомциФридрих Йохан Адолф
Йоханета Антоанета Юлиана фон Саксония-Айзенах в Общомедия

Йоханета (Йохана) Антоанета Юлиана фон Саксония-Айзенах (на немски: Joanetta Antoinette von Sachsen-Eisenach; Johanna Antonieta Juliana; * 31 януари 1698 в Йена; † 13 април 1726 в дворец Даме в Даме) от ернестинските Ветини е принцеса на Саксония-Айзенах и чрез женитба принцеса на херцогстцо Саксония-Вайсенфелс.

Тя е най-възрастната дъщеря на херцог Йохан Вилхелм фон Саксония-Айзенах (1666 – 1729) и втората му съпруга маркграфиня Христина Юлиана фон Баден-Дурлах (1678 – 1707), дъщеря на принцрегент Карл Густав фон Баден-Дурлах. [1] Тя е кръстена на баба си по бащина линия Йоханета фон Сайн-Витгенщайн (1632 – 1701).

По-малката ѝ сестра е Каролина Христина (1699 – 1743). По-големият ѝ полубрат е херцог Вилхелм Хайнрих (1691 – 1741).

Йоханета се омъжва на 9 май 1721 г. в Айзенах за херцог Йохан Адолф II фон Саксония-Вайсенфелс (1685 – 1746) от рода на Албертинските Ветини, най-малкият син на херцог Йохан Адолф I фон Саксония-Вайсенфелс (1649 – 1697) и първата му съпруга Йохана Магдалена (1656 – 1686). Те имат един син:[2]

  • Фридрих Йохан Адолф (* 26 май 1722 в Даме; † 10 август 1724 в Даме), наследствен принц
Останки от дворец Даме

Йоханета умира на 13 април 1726 г. на 28 години в дворец Даме и е погребана в оловен саркофаг в дворцовата църква на дворец Ной-Августусбург във Вайсенфелс.[3]

Нейният съпруг Йохан Адолф II се жени втори път на 27 ноември 1734 г. за принцеса Фридерика фон Саксония-Гота-Алтенбург (1715 – 1775). [4]

  • Otto Posse: Die Wettiner. Genealogie des Gesamthauses Wettin Ernestinischer und Albertinischer Linie. Zentralantiquariat Leipzig 1994. ISBN 3-7463-0171-8
  • Christoph Gottlob Heinrich: Sächsische Geschichte. Theil 2. Weidmanns Erben und Reich, Leipzig 1782, S. 457.
  • 300 Jahre Schloss Neu-Augustusburg, 1660 – 1694 – Residenz der Herzöge von Sachsen-Weißenfels: Festschrift. Weißenfels, 1994, S. 38 – 39.