Йохан Ернст IV (Саксония-Ваймар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Йохан Ернст IV фон Саксония-Ваймар (на немски: Johann Ernst von Sachsen-Weimar; * 25 декември 1696 във Ваймар; † 1 август 1715 във Франкфурт на Майн) от ерснестнските Ветини е херцог на Саксония-Ваймар и композитор.

Той е син на херцог Йохан Ернст III (1664 – 1707) и втората му съпруга Шарлота (1672 – 1738), дъщеря на ландграф Фридрих II фон Хесен-Хомбург. [1]

След смъртта на бащаму през 1707 г. 10-годишният Йохан Ернст IV е номинално херцог на Саксония-Ваймар заедно с по-големия му поубрат Ернст Август I (1688 – 1748). Те са под опекунството на чичо им херцог Вилхелм Ернст.

Йоханн Ернст следва в университета в Утрехт и през 1713 г. е изпратен на кавалерски тур. Там получава вероятно тумор на крака му, който се разпространява в стомаха. Той умира на 18 години във Франкфурт на Майн и е погребан в гробницата на двореца в Бад Хомбург.

Йохан Ернст е музикално надарен. Той компонира ок. 19 концерта. Той има влияние над Йохан Себастиан Бах, по времето му във Ваймар.[2] [3] След смъртта на Йохан Ернст концертите му са издадени от Георг Филип Телеман.

Йохан Ернст IV умира неженен и без деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wettin 4, genealogy.euweb.cz
  2. Wolfgang Sandberger: Das Bach-Bild Philipp Spittas, Steiner Verlag Stuttgart 1996, S. 193
  3. Johann Sebastian Bach (1685 – 1750), Konzert für Klavier nach Johann Ernst Prinz von Sachsen-Weimar (1713 – 14)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • The Cambridge Companion to Bach. Cambridge University Press. (digitised)
  • Ersch, J.S., 1842, in: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Leipzig 1842, II./21., p. 260 (digitised)
  • Williams, Peter F., 1980: The Organ Music of J.S. Bach I: BWV 525 – 598, 802 – 805 etc., pp. 283 – 5. Cambridge University Press (digitised)
  • Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Leipzig 1842, II./21., S. 260 (Digitalisat)
  • Jeanne Swack: Johann Ernst von Sachsen-Weimar als Auftraggeber. Bemerkungen zum Stil der ‚Six Sonates à Violon seul' (1715) von Georg Philipp Telemann, in: Telemanns Auftrags- und Gelegenheitswerke. Funktion, Wert und Bedeutung, Oschersleben 1997

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]