Йохан Тунман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Тунман
Роден 23 август 1746 г.
Починал 17 декември 1778 г. (32 г.)
Националност Флаг на Швеция Швеция

Йохан Ерик Тунман на шведски: Johann Erich Thunmann (1746 – 1777), швед по произход, е един от първите историци, които пишат на немски език.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

В „ Изследвания върху историята на източноевропейските народи“, той описва историята на народите, живели по Черноморското крайбрежие до идването на ордите на Чингиз хан. Там отделя внимание и на българската история. Тунман започва историята на българите от 487 г.- „ първото им преминаване през Дунава и техния разгром от войската на остготския крал Теодорих[1]. Той разглежда българската история успоредно с унгарската, като проследява нападенията на прабългарите и славяните над Византийската империя по години. След създаването на обща държава между тях се извършва едно силно доминиране от страна на славяните в областта на езика, обичаите, традициите. Според Тунман българският владетел Крум е „ най-големият завоевател на своето време[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Thunmann, L. Untersuchungen über die Geschichte der östlichen europäischen Völker, I, Leipzig, 1774