Какистокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Какистокрация е система за управление, която се ръководи от най-лошите, най-малко квалифицирани или най-безскрупулните граждани.[1][2]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е използван и от английския автор Томас Лав Пийкок през 1829 г., но придобива значителна употреба през първите десетилетия на 20 век, за да критикува популистките правителства, възникващи в различни демокрации по света.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата произлиза от две гръцки думи: какистот („κάκιστος“ – лошите) и кратос (κράτος – „правило“), с буквално значение на правителството създадено от най-лошите хора за този пост.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Използването на думата е рядкост в началото на 20 век, но тя придобива популярност през 1981 г. с критиките към администрацията на Рейгън. От тогава терминът се използва, за да описва негативно различните правителства по света. Думата се връща към употреба по време на президентската кампания в САЩ през 2016 г., по-специално от противници и критици на кандидата за републикански президент Доналд Тръмп.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

За примери може да се посочат някои държави в днешно време:

Държава Състояние на правителството
Ирак Заради лошата икономическа обстановка, корупцията и въоръжените борби между отделни групировки, правителството трудно упражнява контрол върху държавата. Вътрешната сигурност е слаба – различни радикални ислямски духовници и фундаменталисти организират бомбени атентати, които почти винаги водят до голям брой жертви. Заради управлението си правителството е често критикувано и смятано за неподходящо.
Сирия Заради високата безработица, анархията в страната и военният режим, правителството получава много критики.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Investing In A Kakistocracy. // Forbes. 13 октомври 2016. Посетен на 21 ноември 2016.
  2. Fiske, Robert Hartwell. The Best Words. Marion Street Press, 2011. ISBN 9781933338828. Посетен на 21 ноември 2016.
     Портал „Политика“         Портал „Политика