Калугерово (област Пазарджик)
Вижте пояснителната страница за други значения на Калугерово.
Калугерово | |
---|---|
![]() |
|
Общи данни | |
Население |
1220 души[1] (15 юни 2022 г.) 37,6 души/km² |
Землище | 32,472 km² |
Надм. височина | 262 m |
Пощ. код | 4462 |
Тел. код | 03515 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 35571 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет |
Лесичово Серьожа Лазаров (ГЕРБ) |
Кметство – кмет |
Калугерово Ангел Божилов (ВОЛЯ) |
Уебсайт | www.kalugerovo.com |
Калугерово в Общомедия |
Калугерово (до 1878: Гелвере, от 1952 до 1968: Сребрино) е село в Южна България, в община Лесичово, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е на 16 км северно от гр. Септември и 19 км северозападно от Пазарджик, край двата бряга на река Тополница, при изхода ѝ в пазарджишкото поле, в южното подножие на Средна гора на височина от 255 м. Селото е с преходноконтинентален климат, разположено в горнотракийската климатична подобласт. Почвите в землището му са предимно канелени горски и алувиално-ливадни.
Село Калугерово се свързва посредством автомагистрала „Тракия“ с град София (85 км) и град Пловдив (55 км).
История[редактиране | редактиране на кода]
Калугерово е старо селище. С името Калугеллер („Калугерите“ на турски) се споменава в турски регистър от 1576 г. При подготовката за Априлското въстание е основан местен революционен комитет. Селото изпраща свой представител в оборищенското събрание – Теофил Бейков. По време на въстанието населението се изтегля към връх Еледжик (дн. Бенковски, 1186 м.) в Ихтиманска Средна гора.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Калугеровски манастир Св. Никола[редактиране | редактиране на кода]
Намира се над село Калугерово в полите на Средна гора. Според някои сведения манастирът е съществувал още по време на кръстоносните походи (XI-XIII век) и в 1419 е разрушен от турците, но по-късно е възстановен. Споменава се за пръв път в ръкописна бележка от 1693 върху миней. През XVII и XVIII в. Калугеровският манастир е средище на книжовна дейност. По време на Априлското въстание (1876) е изгорен от турците. През 1906 – 08 е изграден наново. Запазена е мраморна плоча от времето на римския император Юлиан (361 – 363) и няколко мраморни плочи от XIX и началото на ХХ век с надписи на български език.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото е открита находка от бронзови двойни брадвички от праисторически времена. Има предположения за наличие на могили.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Селото е с добре развити лозарство, овощарство и животновъдство. Здравната служба в селото е основана през 1905 г. Килийни училища е имало при черквата в Голямата махала (учител Теофил Бейков) и в Малката махала (учител Измирлиев – Македончето); през 1847 е открито класно училище, през 1904 – прогимназия. Читалището в Калугерово носи името „Теофил Бейков“ (осн. 1907 по името „Зора“) и е с музейна сбирка.
Има няколко фирми и предприятия, Калуфрукт гр. София, ГаленФарма – цех за производство на лекарства, и др.
Калугерово е център на социалните иновации благодарение на еврофинансиране в рамките на 195 хиляди лева. Проектът „Обмяна на опит и добри практики за успешно местно самоуправление“ е под егидата на Община Лесичово и в партньорство с община Неапол, Италия.[2] Реализирани са множество европроекти, благодарение на които селото има модерен спортен комплекс, обновени читалище и детска градина, туристически център.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- 18, 19, 20 юли 2008 година – Илинденски културни дни, Калугерово 2008 година, посветени на 20 юли – Илинден, общоселски празник – събор, провеждан в Калугерово от 1419 година в памет на загиналите в борбата против османската власт в този край.
- 9 март 2008 година – Неделя Сиропустна. Сирни заговезни. Всеопрощение. Дервишовден (Кукеровден). Един от най-големите и тачени общоселски празници в първото евросело Калугерово, организиран и провеждан от читалище „Теофил Бейков“ посветен, както на християнската традиция за опрощаване на греховете към ближния, така и на езическата традиция, останала още от времето на древните траки, посветена на зараждащата се природа след тежка зима и прогонване на злото от домовете и душите на хората.
- 9 май – Свети Николай-Летни. Празничен събор на манастир „Свети Никола“
- 8 септември – Храмов празник на църквата „Света Богородица“в Калугерово
- 6 декември – Храмов празник на манастир „Свети Никола“
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Лулчо Мушев (1830 – 1908), познат като дядо Лулчо, български общественик, първият кмет на селото, благодарение на него са построени първото класно училище, библиотеката и църквата.
- Никола Ръжанков (1840 – 1875), български часовникар и революционер.
- Кузман Мушев (1883 – 1965), бай Кузман, син на дядо Лулчо, български търговец, с военно образование, мобилизиран и воювал в периода 1912 – 1918 г., служи в 27-и Чепински пехотен полк, чийто командир става впоследствие, три години изкарва във военнопленничество в Гърция.
- Димитър Дачев (р. 1934), български политик от БКП.
- Васил Петров (р. 1964), български певец, отчасти е отрасъл в селото, откъдето е родът му по майчина линия.
- Бейко Николов Гащанов (около 1835 – неизв.), Бейко войвода, български хайдутин
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Читалище „Теофил Бейков“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Манастир „Св. Никола“ – край с. Калугерово, Пазарджишко Архив на оригинала от 2008-05-30 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Калугерово
- Официална страница на с. Калугерово, Пазарджишко
- Калугерово отдаде чест на своите герои
- Родът на Васил Петров, предаване „Джинс“, БНТ
|