Калугерово (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Калугерово.

Калугерово
      
Герб
The Nativity of Mary.jpg
Общи данни
Население 1220 души[1] (15 юни 2022 г.)
37,6 души/km²
Землище 32,472 km²
Надм. височина 262 m
Пощ. код 4462
Тел. код 03515
МПС код РА
ЕКАТТЕ 35571
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   кмет
Лесичово
Серьожа Лазаров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Калугерово
Ангел Божилов
(ВОЛЯ)
Уебсайт www.kalugerovo.com
Калугерово в Общомедия

Калугерово (до 1878: Гелвере, от 1952 до 1968: Сребрино) е село в Южна България, в община Лесичово, област Пазарджик.

Кметство Калугерово

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е на 16 км северно от гр. Септември и 19 км северозападно от Пазарджик, край двата бряга на река Тополница, при изхода ѝ в пазарджишкото поле, в южното подножие на Средна гора на височина от 255 м. Селото е с преходноконтинентален климат, разположено в горнотракийската климатична подобласт. Почвите в землището му са предимно канелени горски и алувиално-ливадни.

Село Калугерово се свързва посредством автомагистрала „Тракия“ с град София (85 км) и град Пловдив (55 км).

История[редактиране | редактиране на кода]

Калугерово е старо селище. С името Калугеллер („Калугерите“ на турски) се споменава в турски регистър от 1576 г. При подготовката за Априлското въстание е основан местен революционен комитет. Селото изпраща свой представител в оборищенското събрание – Теофил Бейков. По време на въстанието населението се изтегля към връх Еледжик (дн. Бенковски, 1186 м.) в Ихтиманска Средна гора.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Калугеровски манастир Св. Никола[редактиране | редактиране на кода]

Намира се над село Калугерово в полите на Средна гора. Според някои сведения манастирът е съществувал още по време на кръстоносните походи (XI-XIII век) и в 1419 е разрушен от турците, но по-късно е възстановен. Споменава се за пръв път в ръкописна бележка от 1693 върху миней. През XVII и XVIII в. Калугеровският манастир е средище на книжовна дейност. По време на Априлското въстание (1876) е изгорен от турците. През 1906 – 08 е изграден наново. Запазена е мраморна плоча от времето на римския император Юлиан (361 – 363) и няколко мраморни плочи от XIX и началото на ХХ век с надписи на български език.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото е открита находка от бронзови двойни брадвички от праисторически времена. Има предположения за наличие на могили.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Селото е с добре развити лозарство, овощарство и животновъдство. Здравната служба в селото е основана през 1905 г. Килийни училища е имало при черквата в Голямата махала (учител Теофил Бейков) и в Малката махала (учител Измирлиев – Македончето); през 1847 е открито класно училище, през 1904 – прогимназия. Читалището в Калугерово носи името „Теофил Бейков“ (осн. 1907 по името „Зора“) и е с музейна сбирка.

Има няколко фирми и предприятия, Калуфрукт гр. София, ГаленФарма – цех за производство на лекарства, и др.

Калугерово е център на социалните иновации благодарение на еврофинансиране в рамките на 195 хиляди лева. Проектът „Обмяна на опит и добри практики за успешно местно самоуправление“ е под егидата на Община Лесичово и в партньорство с община Неапол, Италия.[2] Реализирани са множество европроекти, благодарение на които селото има модерен спортен комплекс, обновени читалище и детска градина, туристически център.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 18, 19, 20 юли 2008 година – Илинденски културни дни, Калугерово 2008 година, посветени на 20 юли – Илинден, общоселски празник – събор, провеждан в Калугерово от 1419 година в памет на загиналите в борбата против османската власт в този край.
  • 9 март 2008 година – Неделя Сиропустна. Сирни заговезни. Всеопрощение. Дервишовден (Кукеровден). Един от най-големите и тачени общоселски празници в първото евросело Калугерово, организиран и провеждан от читалище „Теофил Бейков“ посветен, както на християнската традиция за опрощаване на греховете към ближния, така и на езическата традиция, останала още от времето на древните траки, посветена на зараждащата се природа след тежка зима и прогонване на злото от домовете и душите на хората.
  • 9 май – Свети Николай-Летни. Празничен събор на манастир „Свети Никола“
  • 8 септември – Храмов празник на църквата „Света Богородица“в Калугерово
  • 6 декември – Храмов празник на манастир „Свети Никола“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Лулчо Мушев (1830 – 1908), познат като дядо Лулчо, български общественик, първият кмет на селото, благодарение на него са построени първото класно училище, библиотеката и църквата.
  • Никола Ръжанков (1840 – 1875), български часовникар и революционер.
  • Кузман Мушев (1883 – 1965), бай Кузман, син на дядо Лулчо, български търговец, с военно образование, мобилизиран и воювал в периода 1912 – 1918 г., служи в 27-и Чепински пехотен полк, чийто командир става впоследствие, три години изкарва във военнопленничество в Гърция.
  • Димитър Дачев (р. 1934), български политик от БКП.
  • Васил Петров (р. 1964), български певец, отчасти е отрасъл в селото, откъдето е родът му по майчина линия.
  • Бейко Николов Гащанов (около 1835 – неизв.), Бейко войвода, български хайдутин

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]