Кантакузинова летопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кантакузиновата летопис датира от последното десетилетие на XVII век и представлява първото систематично представяне /свод/ на средновековната влашка държавност. [1]

Историописът носи легендарен характер и още от XIX век, като обект на информация за историята на Влахия (1290-1690), предизвиква разгорещени исторически дебати и спорове. Всъщност кантакузиновата летопис е компилативна литературна хроника имаща за цел да представи благоприятно в очите на четящия - управлението на династията Кантакузино. С идването на власт на Щербан I Кантакузин, летописът се преписва и разпространява свободно сред поданиците.

Летописът обхваща период от около 400 години, но се подразделя на две - първите 370 години и последните 30 години, което подсказва че корпуса му е съставен около 1660 г., т.е. непосредствено след управлението на Матей Басараб. Изследователите на тази летопис са на мнение, че е компилация между загубената анонимна хроника на управлението на Матей Басараб и още една анонимна хроника от средата на XVII век. Летописът е запазен в многобройни различаващи се помежду си преписи, което затруднява критическото му изследване.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Letopisețul Cantacuzinesc“ в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.