Кантакузино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кантакузино
Влахия и Молдова
Информация
СтранаОсманска империя
Парентална династияКантакузини
Титлигосподари
ОснователМихаил Кантакузин Шейтаноглу
Основана3 март 1578 г.
Кантакузино в Общомедия

Кантакузино (на румънски: Cantacuzino; на гръцки: Καντακουζηνών) е влахо-молдовски и руски княжески благороднически род, претендиращ да е клон на средновековните Кантакузини.

Представителите на рода се имат за потомци на византийския император Йоан VI Кантакузин. Родът е утвърден за благороднически и въведен в княжеско достойнство с нарочен акт на Руската империя от 1865 г. (Гербовник, XII, 7). [1]

Първи представител на новия клон на старите Кантакузини се явява Михаил Кантакузин Шейтаноглу, чиито наследници и потомци са като цяло през целия XVII век начело на управлението на двете дунавски княжества - до поверяването им на фанариотите в периода 1711/1715 г.

Сред видните представители на рода от XVII век е синът на Андроник Кантакузино /син на Шейтаноглу/ - Тома Кантакузино (османски посланик в Руското царство) и Димитрие Кантакузино на два пъти (1673-1676 и 1684) владетел на княжество Молдова, а Щербан I Кантакузин е владетел на княжество Влахия.

Синът на родоначалника Михаил Кантакузин Шейтаноглу – Йоани го сродява с друга византийско-генуезка фамилия, прераснала във фанариотска – Росети. Потомци на другия син на Шейтаноглу – Андроник са бъдещия министър-председател на Румъния – Георге Григоре Кантакузино, както съпругата на първия държавен глава на Албания – Вилхелм фон Вид. От руския клон на фамилията Кантакузино, Михаил Михайлович Кантакузин-Сперански се жени за Джулия Грант, внучка на президента на САЩЮлисис Грант.

След прутската война повечето членове на рода се изселват в Руската империя.

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]