Кантакузино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кантакузино (на румънски: Cantacuzino; на гръцки: Καντακουζηνών) е влахо-молдовски и руски княжески благороднически род претендиращ да е клон на средновековните Кантакузини.

Представителите на рода се имат за потомци на византийския император Йоан VI Кантакузин. Родът е утвърден за благороднически и въведен в княжеско достойнство с нарочен акт на Руската империя от 1865 г. (Гербовник, XII, 7). [1]

Първи представител на новия клон на старите Кантакузини се явява Михаил Кантакузин Шейтаноглу, чиито наследници и потомци са като цяло през целия XVII век начело на управлението на двете дунавски княжества - до поверяването им на фанариотите в периода 1711/1715 г.

Сред видните представители на рода от 17 век е синът на Андроник Кантакузино /син на Шейтаноглу/ - Тома Кантакузино (османски посланик в Руското царство) и Димитрие Кантакузино на два пъти (1673-1676 и 1684) владетел на княжество Молдова, а Щербан I Кантакузин е владетел на княжество Влахия.

След прутската война повечето членове на рода се изселват в Руската империя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]