Направо към съдържанието

Караджа Оглан

Караджа Оглан
Άρατος
Гърция
41.0797° с. ш. 25.55° и. д.
Караджа Оглан
Източна Македония и Тракия
41.0797° с. ш. 25.55° и. д.
Караджа Оглан
Драмско
41.0797° с. ш. 25.55° и. д.
Караджа Оглан
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКозлукебир
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина32 m
Население1124 души (2001)

Караджа Оглан (на гръцки: Άρατος, Аратос) е село в Гърция, разположено на територията на дем Козлукебир (Ариана), област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на южните склонове на Родопите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Към 1942 година в селото (Караолан) живеят 1071 помаци.[1]

Според други източници няма село Караолан, а планинска местност в Южните Родопи, назована Караолан, населена с българско мохамеданско население, разселило се от с. Кетенлик, Ксантийско.[2]

По данни от изследването на патриарх Кирил, събирани през 40-те години на ХХ век, „Българомохамедански селища в Южни Родопи“ (С., 1960) районът включва следните махали: Хан махале – 185 жители (централно селище), Солуджа дере – 235 ж., Караджалар – 102 ж., Кара чукур – 55 ж., Али кехая – 101 ж., Хамбарджи дере – 61 ж., Юсеин гедик – 113 ж., Боклуджа – 82 ж., Иси ерен – 81 ж., Джин кая 70 ж. Общо населението на колибаците през 40-те години на ХХ век е било 1088.[3]

Г. Митринов също е обиколил част от изоставените селища през 2007 г. и наблюденията му потвърждават данните на патриарх Кирил за селищата. Днес районът е почти напълно обезлюден, като голяма част от населението се е преселило в полските райони на Ксантийско, а друга част – в Турция. Но всяка година се правят събори (курбани) по изоставените родни места, като този в махалата Боклуджа.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Западна Тракия // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 136.
  2. Г. Митринов, Южнородопските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54-55, ISBN 978-954-92064-4-9.
  3. Патриарх Кирил, Българомохамедански села в Южни Родопи. С., 1960, с. 20-21
  4. Г. Митринов, Данни за говора на с. Кетенлик, Ксантийско от началото на ХХ век и 100 години по-късно. – Български език, 2010, № 3, с. 85-93.