Кая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за музикалната група. За рибата вижте Попчета.

Logo-kaya.jpg
група KAYA през 2004
група KAYA през 2004
Информация
Създадена София
България
Стил реге
ска
фънк
етно денсхол
Активни години от 1999 до днес
Музикален издател VOJD HOUSE
Уебсайт [1]
Членове Георги Борисов (Жмея)
Михаил Михайлов
Сънката
Петьо Момчев
Сашко Борисов
Иван Терзиев (Вожда)
Бивши членове Вили Стоянов
Селма
Ясен Обретенов (Яшата)
Мишо (Арменеца) Безручков
Коцето Атанасов
Ники
Андрю Джин Чи (Анди)[1]
Сандо Сандов
Иван Костов (Рибата)
Или Мехикото
Мишо Йосифов
Филип
Манев
Максим Ячев

Кая е българска реге, ска и фънк група.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за създаването на групата се заражда в главата на основателя ѝ Георги Борисов (Жмея) на 11 август 1999 година по време на слънчевото затъмнение.

По това време той забива в гаражна кросоувър банда, в която обаче не възприемат добре новите му по-леки и веселяшки неща. Следва преосмисляне на всичко досега, след което Жмея напуска и през зимата на 1999 година официално създава група КAYA. Но до събирането на идеалния лайн-ъп минават около шест месеца, през които изпробва около дузина музиканти. Така той открива самородния талант Михаил Безручков – арменско-руски китарист, който е един от „виновниците“ за по-сетнешното звучене на бандата. Така постепенно започва да се изгражда стила на групата, чиято основа се корени в реге и рага музиката. Но наред с тези два стила при слушането на KAYA могат да се доловят и джази тръбите на брасовете, нихилистичните настроения на текстовете и фънки груува на ритъм-секцията. Също така не остава незабелязано и онова пънк-кор настроение, което е като нещо недоизказано във всяка едно от песните на бенда. Първоначалната формация включва Жоро (Жмея) – вокал и бас китара, Мишо (Арменеца) – китара, Коцето Атанасов – тромбон и бек-вокали, Селма – пиано, Ники – барабани и Анди от Нигерия – китара. В този състав те изнасят няколко концерта, от които един е като подгряваща група на популярната по това време група „Уикеда“. Но към края на 2000-та година Жмея попада на Михаил (Михата) Михайлов, който тогава е напуснал „Уикеда“ и работи като продавач в един от магазините на „Мейсънс“.

Следват няколко репетиции с него, а сетне и два концерта, след които той решава да се присъедини към реге-шайката. Така вече стилът добива и новото по-тежко звучене, което идеално се съчетава с цялата идеология на досегашните парчета.

Студийни и медийни проекти[редактиране | редактиране на кода]

През зимата на 2000/2001 година музикантите се затварят в различни репетиционни, в които доизграждат своите идеи. Тогава те са готови и с албума си, който две години по-късно ще бъде записан в студио „РЕЙ“ под вещата саунд-режисура на Милко Михайлов.

Легендарния тромпетист Михаил Йосифов помага на момчетата с написването на брасове за една голяма част от парчетата.

Професионално записват първото си парче „Но не мисля“ през ранната пролет на 2001 година. Там отново с неподражаемия си стил на свирене се включва и Михаил Йосифов.

Стилът на песента е нещо средно между реге и ска музика. Малко по-късно под ръководството на кино оператора Ярослав Ячев заснемат и клип, който само след около три седмици се завъртява в Българския ефир. Точно по това време почти едновременно Селма и Мишо заминават за Щатите, и на тяхно място идват Иван Костов (Рибата) – китарист, и Яшата – пиано.

Взимат и тромпетиста Сандо Сандов, който вкарва тъй характерните етно и автентично фолклорни елементи в музиката на по-късната KAYA.

Тогава като че се отприщва нещото, което до сега изглежда само е тлеело. През 2003 записват демо албум, който почти моментално започва да се разпространява апокрифно. А наред с това имат и постоянни участия в единствения ъндърграунд клуб в София „О'Шипка!“, като същевременно свирят и по повечето от българските фестивали. Също така забиват и в почти всички клубове за жива музика в столицата. Ето защо са забелязани от новосформираната музикална компания „Токсити рекърдс“, която им предлага едногодишен мениджърски и продуцентски договор. По този договор те записват четири парчета, които са „Кажи ми“, "Генчо (Той е!), „Утро и 1/2“ и „СЦЕ(ЦИ)НИЧНО“.

Така през 2003 година най-после те влизат в студио „РЕЙ“ за записите на цял албум, който за жалост е издаден в ограничен тираж и почти апокрифно, поради ред независещи от тях причини. Албумът е записан за около ПЕТ!!!(5) дни и е наречен „ЛЕГАЛНО“. Обложката е дело на един от най-заклеймяваните, ала и най-талантливи графити артисти за всички времена в България – Максим Ячев.

За цялостното звучене на парчетата им помага и техния нов приятел: тонрежисьорът Милко Михайлов, който дава максималното, за да може групата да звучи на едно европейско ниво.

През лятото на 2003 година снимат втори клип, който е по песента „Те искам!“. Парчето влиза в национални Топ Сто, където се класира няколко седмици поред. Излъчвано е по всички най-големи национални телевизии и радиа. За групата има публикации в списания като „НОВ РИТЪМ“, „За Жената“, вестници „Труд“ и „24 часа“, вестник „Дума“, таблоида „Шок“ и много други. Също така групата има множество радио интервюта по национални и регионални радио станции като Българско национално радио – БНР, радио Веселина, радио Експрес, радио Тангра, радио Зи-Рок, Франкофонско радио RFI, Радио ФМ Плюс, радио Хоризонт и други, където момчетата от групата промоцират албума и клипа към него. Следват много концерти и участия по концерти и фестивали в помощ на промоцирането на албума и пилотния сингъл „Те искам!“

Концертна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Следват участия по концерти и медии, чрез които за групата започват да научават все повече хора. Групата участва и на българския „Уудсток“, провеждащ се в Рила планина, дарявайки символичните си хонорари от него за развитието на българския туризъм. Тя е и една от малкото групи, които подкрепят тази кауза.

А навръх нова година бандата свири пред 14 000 души на площад „Батенберг“, където предизвикват невиждан фурор.

През 2005 г. имат участие в първото Биг-биг лятно реге парти в България, и в концерта за расова търпимост, където се изявява доста от „елита“ на столичния музикален ъндърграунд.

Идва време за нови рокади. Групата напускат Сандо Сандов и Иван Рибата. На мястото на стария китарист идва Сънката – един от героите на софийската ъндърграунд сцена и небезизвестните Петьо Момчев – саксофон и Вили Стоянов – тромбон, които са и едни от най-добрите брасаджии в България – свирещи също така и в Браз Асоциация.

През 2010 г. KAYA е подгряваща група на ска легендите от Ню Йорк – The Toasters.[2] Също така музикантите се включват и в благотворителната кампания „Да помогнем на Ели“.


Членове[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Борисов – бас и вокал, композиции, автор на текстове
  • Михаил (Михата) Михайлов – барабани
  • Сънката – китара
  • Петьо Момчев – саксофон
  • Сашко Борисов – тромбон
  • Иван Терзиев (Вожда) – синтезатори и вокал

Още съучастници през годините:

  • Вили Стоянов – тромбон и хореография
  • Селма – клавиши, смях и глас
  • Ясен Обретенов (Яшата) – пиано
  • Мишо (Арменеца) Безручков – китара и вокали
  • Коцето Атанасов – тромбон и вокали
  • Ники – барабани
  • Андрю Джин Чи (Анди) – китара и вокали
  • Сандо Сандов – тромпет
  • Иван (Рибата) – китара
  • Или (Мехикото) – саксофон
  • Мишо Йосифов – написал една голяма част от брас аранжиментите на първите песни на KAYA
  • Филип – перкусии
  • Манев – китара
  • Максим Ячев – създател на обложката за труднонамиращия се албум „Легално“

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Demo Sessions – (2002)
  • Легално – (2003)
  • Live At O'Shipka – (2005)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България