Кислороден дифлуорид
Облик
| Кислороден дифлуорид | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | F₂O |
| Моларна маса | 53,992 u[1] |
| Точка на топене | −223,9 °C |
| Точка на кипене | −146 °C |
| Парно налягане | 100 000 Pa (20 °C) |
| Диполен момент | 0,297 D |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 7783-41-7 |
| PubChem | 24547 |
| ChemSpider | 22953 |
| ChEBI | 30494 |
| RTECS | RS2100000 |
| SMILES | O(F)F |
| InChI | InChI=1S/F2O/c1-3-2 |
| InChI ключ | UJMWVICAENGCRF-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 7BCS2CW398 |
| Gmelin | 1054 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Кислороден дифлуорид в Общомедия | |
Кислородният дифлуорид (OF2) е химично съединение, представляващо безцветен газ. Директно двата елемента – кислород и флуор – се съединяват само при охлаждане под действието на електричен разряд – получава се O2F2. Кислородният дифлуорид е нетраен и постепенно се разпада на съставящите го елементи. Той е най-стабилното кислородно съединение на флуора. Взаимодействието е много енергично и се извършва с взрив. Експлозията настъпва при възпламеняване, но в много случаи и самопроизволно. Всички флуорни киселини са отровни. Те се натрупват постепенно в организма, което довежда до сериозни отравяния.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oxygen difluoride // Посетен на 19 септември 2016 г. (на английски)