Клара фон Брауншвайг-Волфенбютел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Клара фон Брауншвайг-Волфенбютел (на немски: Clara von Braunschweig-Wolfenbüttel, * 16 ноември 1532 във Волфенбютел, † 23 ноември 1595 в дворец Херцберг) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел, абатиса на свободния имперрски манастир Гандерсхайм (1539–1547) и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Люнебург‎ и княгиня на Брауншвайг-Грубенхаген.

Тя е най-малката дъщеря на херцог Хайнрих II фон Брауншвайг-Волфенбютел (1489-1568) и първата му съпруга Мария фон Вюртемберг (1496–1541), дъщеря на граф Хайнрих фон Вюртемберг.

Клара е избрана през 1539 г., след смъртта на нейната сеста Мария, за абатиса на манастир Гандерсхайм. Тогава тя е на 6 години. През 1542 г. манастирът е окупиран от войската на Шмалкалдийския съюз. През 1547 г. Клара се отказва от службата абатиса.

На 1 юли 1560 г. Клара се омъжва във Волфенбютел за нейния братовчед херцог Филип II фон Брауншвайг-Грубенхаген (1533–1596) от фамилията Велфи, херцог на Брауншвайг-Люнебург‎ и от 1595 г. княз на Княжество Грубенхаген. Баща ѝ и дава зестра 20 000 гулдена и дворец Вестерхоф. Бракът е бездетен. През 1560 г. двамата се настаняват в бившия манастир Катленбург и го правят на ренесансов дворец. Клара основава множество аптеки и предприятия за дестилация.

Нейният брат Юлий ѝ взема през 1568 г. дворец Вестерхоф и го получава през 1580 г. Клара съди отново брат си за наследството на сестра им Маргарета († 1580) и той се оплаква от нея през 1582 г. пред Импрерското събрание в Аугсбург.

През 1595 г. Клара и Филип II се местят в дворец Херцберг. Клара умира след дълго заболяване по време на местенето им в дворец Херцберг. Тя е погребана в църквата Св. Егид в Остероде в Харц. Със смъртта на Филип II през 1596 г. измира линията Грубенхаген на Велфите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Pierre Hélyot: Ausführliche Geschichte aller geistlichen und weltlichen Kloster-und Ritterorden für beyderley Geschlecht. Band 6. Arkstee und Merkus u. a., Leipzig 1755, S. 519.
  • Wilhelm Havemann: Geschichte der Lande Braunschweig und Lüneburg. Band 2. Dieterich, Göttingen 1855, S. 377.
  • Georg Max: Geschichte des Fürstenthums Grubenhagen. Theil 2. Schmorl & Seefeld, Hannover 1863, S. 269.
  • Hans Goetting: Das Bistum Hildesheim. Band 1: Das reichsunmittelbare Kanonissenstift Gandersheim (= Germania sacra. Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. NF 7). de Gruyter, Berlin u. a. 1973, ISBN 3-11-004219-3, S. 121 ff.
  • J. S. Ersch, J. G. Gruber (Hrsg.): Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste. Section 3: O – Z. Herausgegeben von M. H. E. Meier. Band 23: Philipp (Weltliche Kurfürsten) – Philosophiana. Brockhaus, Leipzig 1847, S. 43 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]