Кокилобегач
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кокилобегач | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Застрашен[2] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Himantopus himantopus(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||
| Кокилобегач в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
Кокилобегачът (Himantopus himantopus) е птица от семейство Дъждосвирцови (Charadriidae). Среща се и в България, където обитава предимно блата и езера.
Съдържание
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължина на тялото на кокилобегача достига 37 cm, а размахът на крилата – 75 cm. Има слабо изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкият е с черно теме и черна задна част на шията, които през зимата са бели. Женската е като мъжкия в зимно оперение. При младите главата и гърбът са сиви. Издаващи звуци: Многократно повтарящо се „кик-кик".
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Обитава блата и езера с различна степен на соленост.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Тези птици събират храната си от пясъка или я ловят в плитчините на водоемите. Те основно се хранят с насекоми и ракообразни.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Защитен в Червената книга.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) BirdLife International. 'Himantopus himantopus'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.
- ↑ Червена книга на Република България. Кокилобегач. Посетен на 21 февруари 2012
