Кокилобегач
| Кокилобегач | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 г. | ||||||||||||||||
| Кокилобегач в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Кокилобегачът (Himantopus himantopus) е птица от семейство Дъждосвирцови (Charadriidae). Среща се и в България, където обитава предимно блата и езера.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължина на тялото на кокилобегача достига 37 cm, а размахът на крилата – 75 cm. Има слабо изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкият е с черно теме и черна задна част на шията, които през зимата са бели. Женската е като мъжкия в зимно оперение. При младите главата и гърбът са сиви. Издаващи звуци: Многократно повтарящо се „кик-кик".
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Обитава блата и езера с различна степен на соленост.
В България в миналото е разпространена около река Дунав и Черно море. Последно е забелязана около река Янтра.[3]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Тези птици събират храната си от пясъка или я ловят в плитчините на водоемите. Те основно се хранят с насекоми и ракообразни.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Защитен в Червената книга.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Himantopus himantopus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 април 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Кокилобегач. Посетен на 21 февруари 2012
- ↑ Изчезващ вид екзотична птица, обитаваща остров Мадагаскар, прекара зимата край р. Янтра
