Колежки асесор
Коле́жки асе́сор (на руски: колле́жский асе́ссор) от 1717 до 1917 г. е граждански (цивилен) чин в Руското царство и в Руската империя, съответстващ от 24 януари 1722 г. на 8-ми клас от Таблицата на ранговете.[1]
До 1884 г. чинът колежки асесор съответства на военния чин майор,[Бележка 1] а след премахването на майорският чин от армията съответствал на чина капитан. Към лицата с чин колежки асесор било прието обръщението „Ваше високоблагородие“.[2] До 1845 г. чинът дава право на потомствено благородничество, а след това само на лично.[3] Носителите на този чин обикновено са служили на длъжност регистратор, секретар или съветник. Като отличителни знаци служили две звезди върху двойка вензели.
Указ от 1745 г. добавя за лица, не явяващи се благородници, изискването за 12-годишен послужбен стаж за да бъдат повишени в чин 9-и клас. През 1809 г. получаването на чина било обусловено от наличието на висше образование или полагането на специален изпит. През 1834 г. срокът на службата е увеличен, а през 1856 г. са отменени преимуществата за по-нататъшно чинопроизводство в зависимост от образованието. Съхранено било правилото за приемане на длъжност възпитаници на учебните заведения, подготвящи необходимите специалисти.
Названието на чина произхожда от длъжността асесор (заседател) в колегиите от ерата на Петър I; освен в колегиите, асесори имало и в Сената, Синода, придворните съдилища и губернските съдилища, а също така и губернската управа.
По време на Кавказката война за привличане на чиновници на служба в държавните учреждения на Кавказкото наместничество била въведена практика за производство в колежки асесори по опростена процедура – без изпити за чин и със съкратни прослужени години. Получавайки по този начин чин и потомствено благородничество младите чиновници шеговито били наричани в обществото „кавказки асесори“.
Заплатата на един колежки асесор според „Кодекса на уставите за гражданска служба“ от 1842 г. е 135 сребърни рубли годишно.[4] Към 1847 г. броят на колежките асесори в Руската империя е 4671 души.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Колежките асесори понякога сами наричат себе си майори, тъй като военните чинове били по-престижни.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петър I. Табель о рангах всех чинов, воинских, статских и придворных, которые в котором классе чины; и которые в одном классе, те имеют по старшинству времени вступления в чин между собою, однако ж воинские выше прочих, хотя б и старее кто в том классе пожалован был // Полное собрание законов Российской Империи, с 1649 года. Т. VI: 1720–1722. Санкт Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. № 3890. с. 486–493. (на руски)
- ↑ Высокоблагородие // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. VIIa: Выговский — Гальбан. Санкт-Петербург, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1892. с. 550. (на руски)
- ↑ Николай I. О порядке приобретения дворянства службою // Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Второе. Санкт-Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1846. № 19086. с. 450–451. Посетен на 2024-04-16. (на руски)
- ↑ Николай I. Приложение к статье 950. Общая табель окладам жалованья по чинам гражданской службы // Свод законов Российской империи, повелением государя императора Николая Павловича составленный. Т. 3: Свод учреждений государственных и губернских. Ч. 3: Уставы о службе гражданской. Санкт-Петербург, В типографии Второго отделения Собственной Его Императорского Величества канцелярии, 1842. с. 496. Посетен на 2024-04-16. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коллежский асессор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |