Направо към съдържанието

Надворен съветник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надворен съветник
еполет
(1883 г.)
пагон
(1901–1910 г.)
петлица за шинел
(1904 г.)
Граждански (цивилен) чин VII клас в Таблицата на ранговете

Надворен съветник (на руски: Надворный советник) e цивилен (граждански) чин VII клас съгласно Таблицата на ранговете в Руската империя.[1][2][3]

Чинът съответства на военните звания подполковник от армията, капитан от гвардията, капитан от гвардейската кавалерия, войскови старшина сред казаците и капитан II ранг във флота.[1][2][3][4] Официалнота обръщение към лица с този чин е: „Ваше високоблагородие.[5][6] Отличителните знаци на този чин са двойка петлици или пагони с три звезди.

До 1745 г. този чин е спадал към VIII клас съгласно Таблицата на ранговете, по-късно – към VII.[1][2] Изначално лицата, които се издигат до този чин, получават правото на потомствено благородство, обаче след реформа от 1845 г. – само на лично.[7] От началото на XIX век всички професори и извънредни академици получават право на този чин. Това води до факта, че повечето от изтъкнатите руски учени по него време (преди 1845 г.) получават потомствено благородство.

Названието на чина произлиза от длъжността съветник при така наречения „надворен съд“ (известен също като „придворен съд“, от немски: Hofgericht), който в Свещената римска империя на германската нация представлявал върховен съд при двора (двореца) на суверена на отделна територия на империята.[8][9] С личен указ на руския император Петър I от 1719 г. тази съдебна система е заимствана в Руската империя, при което надворните съдилища са имали различен статус – понякога като първа инстанция, друг път като апелационен съд, а също така са се занимавали ту с гражданска, ту с наказателно право.[9] Въпреки че тези съдилища са премахнати през 1726 г., чинът просъществува до 12 ноември 1917 г. – датата на влизане в сила на Декрета за унищожаване на съсловията и гражданските чинове в хода на Руската революция от 1917 г. и рухването на империята,[10] след което е създаден Съюзът на съветските социалистически републики.

Таблица на ранговете
Младши чин

Колежки асесор

Надворен съветник Старши чин

Колежки съветник

  1. а б в Петър I. Табель о рангах всех чинов, воинских, статских и придворных, которые в котором классе чины; и которые в одном классе, те имеют по старшинству времени вступления в чин между собою, однако ж воинские выше прочих, хотя б и старее кто в том классе пожалован был // Полное собрание законов Российской Империи, с 1649 года. Т. VI: 1720–1722. Санкт-Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. № 3890. с. 487. (на руски)
  2. а б в Зинько, Мария Алексеевна. ТА́БЕЛЬ О РА́НГАХ 1722 // Большая Российская энциклопедия. Т. Том 31 (Социальное партнерство — Телевидение). Москва, 2016 г. ISBN 978-5-85270-368-2. Посетен на 2023-04-11. (на руски)
  3. а б Брокгауз, Фридрих Арнольд. Табель о рангах // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XXXII: Судоходные сборы — Таицы. Санкт-Петербург, Типо-литография И. А. Ефрона, 1901 г. с. 440. Посетен на 2023-04-12. (на руски)
  4. Мурашев, Геннадий Артемьевич. Титулы, чины, награды. 3-е изд. Санкт-Петербург, Полигон, 2002. ISBN 5-89173-083-9. (на руски)
  5. Высокоблагородие // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. VIIa: Выговский — Гальбан. Санкт-Петербург, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1892. с. 550. (на руски)
  6. Шепелёв, Леонид Ефимович. Титулы, мундиры, ордена в Российской империи. Ленинrpад, Наука (Ленинrрадское отделение), 1991. ISBN 5-02-027196-9. с. 21. Посетен на 2024-05-03. (на руски) Архив на оригинала от 2024-05-14 в Wayback Machine.
  7. О порядке приобретения дворянства службою. О порядке приобретения дворянства службою // Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Второе. Т. XX. Отделение 1. Санкт-Петербург, Типография II отделения Собственной Его Императорского Величества канцелярии, 1846. № 19086. с. 450–451. (на руски)
  8. Barker, Ernest. Imperial Chamber // Encyclopædia Britannica. Т. 14. 1911.
  9. а б Надворные суды // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XX: Московский Университет — Наказания исправительные. Санкт-Петербург, Типо-Литография И. А. Ефрона, 1897. с. 431.
  10. Декрет об уничтожении сословий и гражданских чинов // Декреты Советской власти. Т. I: 25 октября 1917 г. — 16 марта 1918 г. Москва, Государственное издательство политической литературы, 1957. ISBN 5-250-00390-7. с. 72. Посетен на 2024-05-01. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Надворный советник“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​