Направо към съдържанието

Надворен съветник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надворен съветник
еполет
(1883 г.)
пагон
(1901–1910 г.)
петлица за шинел
(1904 г.)
Граждански (цивилен) чин VII клас в Таблицата на ранговете

Надворен съветник (на руски: Надворный советник) или разговорно придворен съветник (на руски: Придворный советник)[1] – цивилен (граждански) чин VII клас съгласно Таблицата на ранговете в Руската империя.[2][3][4]

Описание на чина

[редактиране | редактиране на кода]

Чинът съответства на военните звания подполковник от армията, капитан от гвардията, капитан от гвардейската кавалерия, войскови старшина сред казаците и капитан II ранг във флота.[2][3][4][5] Официалнота обръщение към лица с този чин е: „Ваше високоблагородие“.[6][7] Отличителните знаци на този чин са двойка петлици или пагони с три звезди.

До 1745 г. този чин е спадал към VIII клас съгласно Таблицата на ранговете, по-късно – към VII.[2][3] Изначално лицата, които се издигат до този чин, получават правото на потомствено благородство, обаче след реформа от 1845 г. – само на лично.[8] От началото на XIX век всички професори и извънредни академици получават право на този чин. Това води до факта, че повечето от изтъкнатите руски учени по него време (преди 1845 г.) получават потомствено благородство.

Названието на чина произлиза от длъжността съветник при така наречения „надворен съд“ (известен също като „придворен съд“, от немски: Hofgericht), който в Свещената римска империя на германската нация представлявал върховен съд при двора (двореца) на суверена на отделна територия на империята.[9][10] С личен указ на руския император Петър I от 1719 г. тази съдебна система е заимствана в Руската империя, при което надворните съдилища са имали различен статус – понякога като първа инстанция, друг път като апелационен съд, а също така са се занимавали ту с гражданска, ту с наказателно право.[10] Въпреки че тези съдилища са премахнати през 1726 г., чинът просъществува до 12 ноември 1917 г. – датата на влизане в сила на Декрета за унищожаване на съсловията и гражданските чинове в хода на Руската революция от 1917 г. и рухването на империята,[11] след което е създаден Съюзът на съветските социалистически републики.

Таблица на ранговете
Младши чин

Колежки асесор

Надворен съветник Старши чин

Колежки съветник

  • Примери
  • Надворен съветник на Министерството на железниците (вариант с бутониера за сюртук и ленена риза)
    Надворен съветник на Министерството на железниците (вариант с бутониера за сюртук и ленена риза)
  • Надворен съветник във Ведомството за стопанисване на императорските лични имоти към Министерство на императорския двор (вариант с напречни пагони).
    Надворен съветник във Ведомството за стопанисване на императорските лични имоти към Министерство на императорския двор (вариант с напречни пагони).

В Царство България се е използвал терминът „придворен съветник“.[12]

Надворният съветник в руската художествена литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Чин „надворен съветник“ имат почтмейстерът (началник на пощенски клон) Иван Кузмич Шпекин и попечителят на богоугодни, сиреч благотворителни, учреждения Артемий Филипович Земляника – персонажи от комедията на Николай Гогол „Ревизор“.[13] В друго произведение на Гогол – „Женитба“ –, за надворен съветник се използва синонимно „придворен съветник“.[1]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Гоголь, Николай Васильевич. Действие первое. Явление VIII: Подколесин и Фёкла // Женитьба. Т. Том 5. Женитьба. Драматические отрывки. Москва, Ленинград, Издательство АН СССР, 1949, [1833]. Посетен на 19 ноември 2024.
  2. ↑ а б в Петър I. Табель о рангах всех чинов, воинских, статских и придворных, которые в котором классе чины; и которые в одном классе, те имеют по старшинству времени вступления в чин между собою, однако ж воинские выше прочих, хотя б и старее кто в том классе пожалован был // Полное собрание законов Российской Империи, с 1649 года. Т. VI: 1720–1722. Санкт-Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. № 3890. с. 487. (на руски)
  3. ↑ а б в Зинько, Мария Алексеевна. ТА́БЕЛЬ О РА́НГАХ 1722 // Большая Российская энциклопедия. Т. Том 31 (Социальное партнерство — Телевидение). Москва, 2016 г. ISBN 978-5-85270-368-2. Посетен на 11 април 2023. (на руски)
  4. ↑ а б Брокгауз, Фридрих Арнольд. Табель о рангах // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XXXII: Судоходные сборы — Таицы. Санкт-Петербург, Типо-литография И. А. Ефрона, 1901 г. с. 440. Посетен на 12 април 2023. (на руски)
  5. ↑ Мурашев, Геннадий Артемьевич. Титулы, чины, награды. 3-е изд. Санкт-Петербург, Полигон, 2002. ISBN 5-89173-083-9. (на руски)
  6. ↑ Высокоблагородие // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. VIIa: Выговский — Гальбан. Санкт-Петербург, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1892. с. 550. (на руски)
  7. ↑ Шепелёв, Леонид Ефимович. Титулы, мундиры, ордена в Российской империи. Ленинrpад, Наука (Ленинrрадское отделение), 1991. ISBN 5-02-027196-9. с. 21. Посетен на 3 май 2024. (на руски) Архив на оригинала от 2024-05-14 в Wayback Machine.
  8. ↑ О порядке приобретения дворянства службою. О порядке приобретения дворянства службою // Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Второе. Т. XX. Отделение 1. Санкт-Петербург, Типография II отделения Собственной Его Императорского Величества канцелярии, 1846. № 19086. с. 450–451. (на руски)
  9. ↑ Barker, Ernest. Imperial Chamber // Encyclopædia Britannica. Т. 14. 1911.
  10. ↑ а б Надворные суды // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XX: Московский Университет — Наказания исправительные. Санкт-Петербург, Типо-Литография И. А. Ефрона, 1897. с. 431.
  11. ↑ Декрет об уничтожении сословий и гражданских чинов // Декреты Советской власти. Т. I: 25 октября 1917 г. — 16 марта 1918 г. Москва, Государственное издательство политической литературы, 1957. ISBN 5-250-00390-7. с. 72. Посетен на 1 май 2024. (на руски)
  12. ↑ Цар Фердинанд I // Един завет – потомци на офицерския корпус на Царство България. Посетен на 19 ноември 2024. Лука Муравенов – секретар и придворен съветник (1896) (на български)
  13. ↑ Гогол, Николай Василиевич. Ревизор: Комедия в пет действия. Варна, Anapest.Org, 2016. с. 61. Посетен на 19 ноември 2024. (на български)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Надворный советник“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Надворен_съветник&oldid=12417010“.