Кольо Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския поет. За щангиста вижте Кольо Колев (щангист).

Кольо Колев
български поет
Роден
16 март 1988 г. (36 г.)

НаградиНационалната литературна награда „Владимир Башев“

Кольо Стефанов Колев е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 март 1988 г. в град Монтана. От ранна детска възраст живее в Бургас, където се премества семейството му. Завършва през 2007 г. ПТТ „Проф. Д-р Асен Златаров“ в Бургас, специалност Мениджмънт в хотелиерството.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стихотворения на Кольо Колев са публикувани във вестниците „Словото днес“, „Дума“ „България днес“, „Ретро“ и „Уикенд“, както и в електронните списания „Литературен свят“, „LiterNet“, „Е-същност“ и „Простори“. Участва със свои стихотворения в сборника за поезия и проза „Часовниковата кула“ (2017) и в „Алманах Бургас“.

Бунтът на пясъчните хора[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2020 г. от печат излиза стихосбирката му „Бунтът на пясъчните хора“ (ISBN: 978-954-471-688-2, издателство Либра Скорп, редактор Динко Динков), отличена с Националната литературна награда Владимир Башев.[1][2]

Бунтът на пясъчните хора, анотация:[редактиране | редактиране на кода]

Поезията на Кольо Колев ни води „под небе, сковано от мраз“ по пътя към слънчевото детство и добротата.

Спектакъл без нас е страшното пророчество на автора, който осветява с Прометеев огън превърнатия в скот човек пред мелницата на времето. Пясъчни силуети, рухнали в миг, изчезват безследно. Самоирония... Гласът на викащия в пустинята е заглушен от лая на бесни кучета, а в разкъсаните души проговаря демоничното отрицание на всичко, наследено от познанието.

Кой копнее отново да се роди, когато всичко е предначертано отдавна? И „защо... въобще ни има?“ Пеперудите се приближават към електрическия ореол, а гъсениците се спасяват в мрака...

В епилога – героят на бунта, сякаш Ахил богоравен, призовава за връщане към корените и воюването за изконните човешки ценности, за паметта, за да не бъде победен животът.

От редактора

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ 2017 г. – второ място
  • Почетен знак на електронно издание „Червеният ездач“ за 2019 г., за дебют в инициативата „Съвременни творци в социалния жанр“[3]
  • Национален литературен конкурс за поезия „Ерато“ на вестник Уикенд 2020 г. – трето място
  • Носител на Националната литературна награда Владимир Башев 2021 г.[1][4][5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кольо Колев в „Литературен свят“