Направо към съдържанието

Комплексен логаритъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Комплексният логаритъм е математическа функция, която представлява обобщение на реалния логаритъм върху множеството на комплексните числа.

По определение комплексният логаритъм на дадено ненулево комплексно число е всяко комплексно число , за което .[1][2] При това числото се обозначава с .[1] Ако е зададено в полярната форма , където и са реални числа и , тогава е един от логаритмите на , а всички комплексни логаритми на са числата от вида , където е всяко цяло число.[1][2]

Всички комплексни числа , които са корени на уравнението

се наричат комплексни логаритми на z за всяко комплексно число z. Комплексните числа обикновено се представят във вида z = x + iy, където x и y са реални числа, а i е имагинерна единица, квадратът на която е равен на −1. Такова число може да се визуализира като точка в комплексната равнина. Ненулевите комплексни числа могат да се представят и в полярна форма – чрез тяхната абсолютна стойност – положителното, реално разстояние от точката до началото на координатната система – и ъгъла между реалната ос x и правата, преминаваща през началото на координатната система и точката z. Този ъгъл понякога се нарича аргумент на комплексното число.

Абсолютната стойност r на z се получава от

Като се използва геометричната интерпретация на синус и косинус и тяхната периодичност на 2π всяко комплексно число z може да се опише и като

за всяко цяло число k. От това се вижда, че аргументът на z не е еднозначно определен – ако φ е валидна стойност, валидни са и стойностите φ' = φ + 2kπ за всяко цяло число k. По конвенция една от валидните стойности на аргумента – обикновено такава, която попада в един от интервалите π < φπ[3] или 0 ≤ φ < 2π,[4] наричани клонове на аргументната функция – се избира за основен аргумент, обозначаван с Arg(z).

Основният клон (-π, π) на комплексния логаритъм Log(z): черната точка в z = 1 съответства на абсолютна стойност нула, по-ярките цветове обозначават по-големи абсолютни стойности, а тонът на цвета съответства на аргумента на Log(z). В средата има черна точка, по отрицателната ос оттенъкът се изменя рязко, а в другите посоки постепенно.

Формулата на Ойлер свързва тригонометричните функции синус и косинус с комплексната експонента:

Прилагайки тази формула и отчитайки периодичността на тригонометричните функции, могат да бъдат изведени следните равенства:[5]

където ln(r) е единственият реален естествен логаритъм, ak обозначава комплексните логаритми на z, а k е произволно цяло число. Следователно комплексните логаритми на z, които са всички комплексни стойности ak, за които ak-тата степен на e е равна на z, са безкрайния брой стойности

за произволна цяла стойност k.

Приемайки k, така че φ + 2kπ да бъде в дефинирания интервал на основните аргументи, получената стойност ak се нарича основна стойност на логаритъма, обозначавана с Log(z) (с главно  L). Основният аргумент на всяко положително реално число x е 0; така Log(x) е реално число, което е равно на реалния (естествен) логаритъм. Въпреки това формулите за логаритмите на произведения и степени, валидни за реалните логаритми, не са приложими за основните стойности на комплексните логаритми.[6]

  1. а б в Ahlfors, Lars V. (1966). Complex Analysis (2nd ed.). McGraw-Hill., Section 3.4.
  2. а б Sarason, Donald (2007). Complex Function Theory (2nd ed.). American Mathematical Society. ISBN 9780821886229., Section IV.9.
  3. Ganguly 2005.
  4. Nevanlinna 2007.
  5. Moore 1991.
  6. Wilde 2006, с. 97.