Конрад II (Тек)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Конрад II.

Замък Тек

Конрад II фон Тек (на немски: Konrad II von Teck; * ок. 1235; † 2 май 1292 във Франкфурт на Майн) от род Церинги е херцог на Тек.

Той е вторият син на херцог Конрад I фон Тек († 1244/1249). Брат е на Лудвиг I († 1283).

Конрад II е на страната на династията Хоенщауфен. Помага на Конрадин от Швабя до неговата екзекуция през 1268 г. и от 1273 г. на Рудолф I фон Хабсбург. Около 1275 г. Конрад води дипломатически преговори с папа Григорий X за императорската коронизация на Рудолф.

След смъртта на брат му Лудвиг I фон Тек през 1283 г. Конрад и племенникът му Херман I († 1292) си разделят собствеността на фамилията Тек, замък Тек и Кирххайм. Така се образуват две линии.[1]

През 1291 г. той помага на Албрехт I, който оттеглил кандидатурата си. Конрад II е избран на 30 април 1292 г. във Вайнхайм за таен кандидат за крал. Той отива с привържениците си във Фракфурт, където са събрани другите князе и епископи за кралските избори.

Конрад II е убит на 1/2 май 1292 г. във Франкфурт вероятно от противниците му, привърженици на кьолнския архиепископ Зигфрид фон Вестербург. Погребан е в църквата Мария в Овен, където е гробницата на херцозите на Тек. Наричат го „Electus in Regem“.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Замък Тек над Овен

Конрад II се жени пр. 1282 г. за Ута фон Цвайбрюкен († пр. 1290), дъщеря на граф Симон фон Цвайбрюкен-Еберщайн († 1281/1283) и съпругата му фон Калв-Льовеншайн или на втората му съпруга фон Цафелщайн († 1284). Те имат децата:[2][3] [4][5]

  • Симон I († 5 март 1316), женен сл. 1295 г. за Агнес фон Хелфенщайн († сл. 7 август 1334)
  • Конрад III († 4 юли 1329)
  • Лудвиг III († 28 януари 1334), женен пр. 2 февруари 1322 г. за Маргарета фон Труендинген († 10 август 1348)
  • дъщеря Берта/Агнес († 1300)
  • Фридрих I († 1300/10 февруари 1303)

Конрад II се жени втори път 1290 г. за роднината си Аделхайд фон Бургау (* 21 март; † сл. 10 септември 1310), дъщеря на маркграф Хайнрих III фон Бургау († 1286). Те нямат деца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl-Otto Alpers: Ein Königsmord vor 700 Jahren? Konrad II. von Teck, Indizien sprechen für Mord. In: Beiträge zur Heimatkunde des Bezirks Kirchheim unter Teck, 55, 1992, S. 17 – 22.
  • Eberhard Benz: Herzog Konrad von Teck. In: Eberhard Benz und der Altkreis Nürtingen. Gesammelte Schriften. Nürtingen 1984, S. 231 – 238.
  • Rolf Götz: Herzog Konrad von Teck und die Königswahl von 1292. Bemerkungen zu Armin Wolfs Arbeit „König für einen Tag: gewählt, ermordet (?) und vergessen“. In: ZSWLG, 53, 1994, S. 27 – 40.
  • Rolf Götz: Herzog Konrad und die Königswahl von 1292. In: Beiträge zur Heimatkunde des Bezirks Kirchheim unter Teck, 13, 1971, S. 51 – 58.
  • Rolf Götz: Die Herzöge von Teck. Kirchheim unter Teck 2009, ISBN 978-3-925589-49-2.
  • Rolf Götz: Wege und Irrwege frühzeitlicher Historiographie. Jan Thorbecke Verlag, Ostfildern 2007, ISBN 978-3-7995-5508-1.
  • Frank Hoffmann: Konrad von Teck: „Ein König für einen Tag“. In: Beiträge zur Heimatkunde des Bezirks Kirchheim unter Teck, 49, 1989, S. 21 – 24.
  • Alfred Klemm: Der Grabstein der Herzöge von Teck. In: Blätter des Schwäbischen Albvereins, 1894, S. 11 – 12.
  • Rudolf Locher: Die Grablege der Herzöge von Teck. In: Beiträge zur Heimatkunde des Bezirks Kirchheim unter Teck, 21, 1975, S. 57.
  • Karl Pfaff: Geschichte der Herzöge von Teck. In: Württembergisches Jahrbuch für Vaterländische Geschichte, 1846, S. 93 – 154.
  • Armin Wolf: König für einen Tag: Konrad von Teck: gewählt, ermordet (?) und vergessen (= Schriftenreihe des Stadtarchivs Kirchheim unter Teck, Bd. 17). Kirchheim unter Teck 1993, 2. erweiterte Auflage 1995. Rezension von Nadja Wendt in: Damals, 27,2, 1995, S. 45 – 46; weitere Rezension von Alois Gerlich in: Nassauische Annalen, 105, 1994, S. 420 – 421.
  • Armin Wolf: Die Entstehung des Kurfürstenkollegs 1198 – 1298. Zur 700-jährigen Wiederkehr der ersten Vereinigung der sieben Kurfürsten (= Historisches Seminar, NF, Bd. 11). Idstein 1998, 2. bearbeitete Auflage Idstein 2000, S. 59 – 66.
  • Gerd Wunder: Herzog Konrad II. von Teck. In: Zeitschrift für Württembergische Landesgeschichte, 27, 1968, S. 113 – 116.
  • Evelyn Rheingold: Te Deum – Historischer Roman Anno Domini 1292 um die Burg Teck. Thorbecke Verlag, Ostfildern 2015, ISBN 978-3-7995-0660-1.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 274.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rolf Götz: Die Herzöge von Teck – Herzöge ohne Herzogtum. Stadtarchiv, Kirchheim unter Teck 2009, S. 23–27.
  2. Baden 1, genealogy.euweb.cz
  3. Konrad II von Teck, fmg.ac
  4. Conrad von Zähringen, Rex, geneall.net
  5. Konrad II, Duke von Teck, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]