Корла Август Коцор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корла Август Коцор
Karl August Katzer
Роден
Починал
19 май 1904 г. (81 г.)
ПогребанЛебау, Федерална република Германия
Музикална кариера
Стилопера
Участник вMaćica Serbska
Корла Август Коцор в Общомедия

Корла Август Коцор (на немски: Karl August Katzer, Карл Август Кацер) е лужишки композитор и национален активист, учител, автор на музиката на лужишкия химн.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 декември 1822 г. в горнолужишкото село Загор, на немски Берге. В детството си се научава да свири на цигулка и пиано, както и изучава теория на музиката.

През 1842 г. става учител в село Строжа. Там съчинява песни, а през 1844 г. се запознава с Хандрий Зейлер, сорбски поет и музикант-любител, очарован от родния фолклор. Сътрудничеството между двамата вдъхновява голяма част от бъдещото творчество на Коцор – оратории, стилизирани като народни ритуали.

Коцор е автор и на националната сорбска опера „Якуб и Катя“, представляваща съвкупност от патриотични песни и инструментална музика.

През 1888 г. се пенсионира и се посвещава на композицията. В годините 1895 – 1897 Коцор е президент на музикалния отдел на „Матица лужишка“. През 1901 г. поради очно заболяване е принуден да спре да композира. Умира 3 години по-късно.

Характеристика на творчеството[редактиране | редактиране на кода]

В музиката на Коцор романтичната стилистика е съчетана с цялото богатство, взето от сорбския фолклор. Коцор неслучайно изиграва огромна роля в музикалния живот на своята нация. Той разработва музикални средства, свързани с пеене и декламация на горносорбския текст, става автор на песни, които придобиват всенародна популярност.

Опера[редактиране | редактиране на кода]

  • Якуб и Катя, 1871 г.
  • Wodźan (след Водния гоблин на Ербен), 1896 г.

Инструментални произведения[редактиране | редактиране на кода]

    • Три сонатини за цигулка и пиано, 1850 г.
    • Трио за клавесин, 1873 г.
    • Струнен квартет, 1879 г.
    • Три национални песни на Сърбия, 1879 г.
    • Серенада, за цигулка, виола и виолончело, 1889 г.