Космологична константа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Космологичната константа (Λ) е константа въведена от Алберт Айнщайн през 1917 г. за да имат решение неговите уравнения на гравитационното поле в общата теория на относителността, които описват стационарна, независима от времето Вселена. Въвеждането на константата дава възможност решението на Айнщайновите уравнения да е независимо от времето, но резултатът описва състояние на неустойчиво равновесие. Въпреки модела на разширяващата се Вселена на Александър Фридман от 1922 г-на, в който не е необходима космологична константа, предположението на Айнщайн за статичноста на Вселената се е приемало за смислено до практическото доказване на откритието на Едуин Хъбъл, че Вселената се разширява (закон на Хъбъл). Впоследствие Айнщайн определя въвеждането на константата за най-голямата грешка в своя живот. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. G. Gamow, My World Line – An Informal Autobiography, Viking Press, New York (1970), p. 44.