Коуъркинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Коуъркинг е все по-популярен нов тип работна среда.[източник? (Поискан преди 23 дни)] От тази различна работна обстановка се възползват обикновено хората със свободни професии и често пътуващите в различни точки на света.[източник? (Поискан преди 23 дни)] Споделената работна среда се характеризира със събиране на група от хора, които, макар и да работят независимо един от друг, споделят еднакви ценности и са заинтересовани от потенциалната синергия, която може да възникне между различните субекти, трудещи се в едно и също пространство.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Някои от местата за споделено ползване са създадени от т. нар. дигитални номади или Интернет предприемачи, които търсят алтернатива на работата в кафенета, изолацията в къщи или самостоятелния офис.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Коуъркингът се отнася не само към споделяне на самия офис, но и към създаването на общност.[източник? (Поискан преди 23 дни)] По този начин ползите от него излизат извън границите на самото пространство.[източник? (Поискан преди 23 дни)] В голяма част от случаите коуъркинг пространствата се създават около вече обособени общности.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Профил на посетителите[редактиране | редактиране на кода]

Средната възраст на обитателите на коуъркинг пространства е 34 години.[източник? (Поискан преди 23 дни)] Малко повече от половината от тях са професионалисти на свободна практика (54%).[източник? (Поискан преди 23 дни)] Предприемачите, които наемат служители, са 20%. Също толкова са и служителите в компании.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

По-голямата част работят в областта на творческите индустрии и новите медии.[източник? (Поискан преди 23 дни)] Повечето от тях са уеб разработчици и програмисти, въпреки че границата между длъжностните характеристики е размита и много от тях се специализират в повече от една сфера.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Голяма част са графични или уеб дизайнери.[източник? (Поискан преди 23 дни)] Много от тях са активни като консултанти, с акцент върху творческите индустрии. Представители на PR и маркетинг индустрията също участват сериозно в споделената работна среда.[източник? (Поискан преди 23 дни)] Журналисти, писатели, архитекти и художници също посещават коуъркинг пространства.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

История[редактиране | редактиране на кода]

Терминът коуъркинг е въведен през 1999, а през 2005 г.[източник? (Поискан преди 23 дни)] Брад Нойберг го използва за описание на физическото пространство, което той първоначално нарича „Група от 9 до 5“.[източник? (Поискан преди 23 дни)] По късно последният става съосновател на първото коуркинг пространство само за работа „Citizen Space“, около което се заражда глобалното движение.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Според проучване от 2011 г. за последните години броят на коуъркинг пространствата се е увеличил неколкократно като само в САЩ над 700 такива места.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

В България коуъркингът стъпва на основата на берлинския опит в развитието на пространствата за споделена работа.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

През 2012 в отваря софийският betahaus като част от европейска мрежа, в която всеки член свободно може да работи.[източник? (Поискан преди 23 дни)] По същото време е създадено и арт коуъркинг пространството SOHO, което съчетава работно пространство с ежемесечна програма от културни и професионални събития (със свободен вход), такива със социална насоченост, музикални концерти и тематични базари.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Следващите две години се появяват все повече споделени работни пространства в страната – в Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас.[източник? (Поискан преди 23 дни)] През 2014 отваря първия коуъркинг офис в Пловдив –Biz Labs.[източник? (Поискан преди 23 дни)] Намиращ се в непосредствена близсот до творческия квартал Капана, Biz Labs е дом на различни общности и хора с различни професии.[източник? (Поискан преди 23 дни)]