Крабат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крабат
Krabat Rabe in Schwarzkollm.jpg
Характеристики
Описание герой от фолклора на лужишките сърби
Крабат в Общомедия

Krabat (на немски: Krabat) е герой от фолклора на лужишките сърби (сорби), главен герой от приказки за ученика на магьосника. Няма единна версия за произхода и авторството на легендата за Крабат.

Фолклорни версии[редактиране | редактиране на кода]

Сорбска версия[редактиране | редактиране на кода]

В интерпретацията на лужищките сорби, които живеят между Елба, Одер и Ниса, Крабат е от селяните, които попадат под властта на магьосника. За разлика от учителя си, той е добър и помага на селяните с магии.

Според други източници, Крабат е истински човек, хърватин по рождение – Йохан Шадовице. Той е войник с чин полковник в армията на саксонския курфюрст Август, който му предоставя имението Грос-Серхен през 1691 г. за заслуги във войната с турците. Освен това, в сорбската версия, Шадовице става помощник на магьосника, и го побеждава с помощта на магии от вълшебна книга. След това той използва заклинанията от книгата, за да помогне на селяните.[1]

Немска версия[редактиране | редактиране на кода]

В немската версия легендите за Фауст и Крабат са тясно преплетени. Подобно на Фауст, Крабат използва знанието и свръхестествените сили, придобити не само за собствените си нужди, но и за да помогне на селяните. С помощта на магиите, те правят полетата по-плодородни, отводняват блата и се борят със засушяванията. Крабат не забравя и за курфюрста Август, и понякога му се подиграва.[1]

Дървена фигура на Крабат

Съвременни интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Популярността на легендата за Крабат като герой в германския фолклор е вдъхновение за много писатели. Сред първите автори на 20 век, посветили му творби, са лужишкият писател Мерчин Новак-Нехорнски с романа си на сорбски език – Миштер Крабат (1954).[2]

Най-голяма известност на Крабат донася творбата на германката Отфрид Преуслер, която през 1971 г. публикува приказната повест „Крабат или легенди за старата мелница“.[3]

Легендата има четири екранни версии:

  • Die schwarze Mühle – филм от ГДР, базиран на повестта на Юрий Брежан
  • Čarodějův učeň – чехословашки филм от 1977 г.
  • „Крабат. Чиракът на магьосника“
  • Der Siebente Rabe („Седмият гарван“) – анимационен филм от 2011 от Йорг Херман

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Наталья Будур. Сказочная энциклопедия. ОЛМА Медиа Групп. 2005. 678 стр. ISBN 978-5-224-04818-2
  2. Christoph Schmitt. Erzahlkulturen Im Medienwandel. Waxmann Verlag. 392 стр. ISBN 978-3-8309-6564-0
  3. Jack Zipes The Sorcerer's Apprentice: An Anthology of Magical Tales. Princeton University Press. 2017. 431 стр. ISBN 978-1-4008-8563-3

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Marie-Luise Ehrhardt: Die Krabat-Sage. Quellenkundliche Untersuchung zu Überlieferung und Wirkung eines literarischen Stoffes aus der Lausitz, (= Kultur- und geistesgeschichtliche Ostmitteleuropa-Studien; Band 1), N. G. Elwert Verlag, Marburg 1982, ISBN 3-7708-0715-4
  • Susanne Hose: Erzählen über Krabat. Märchen, Mythos und Magie. Lusatia-Verlag, Bautzen 2013, ISBN 978-3-936758-81-8
  • Kristin Luban (Hrsg.): Krabat: Analysen und Interpretationen, Brandenburgische Technische Universität Cottbus, IKMZ-Universitätsbibliothek, Cottbus 2008. ISBN 978-3-940471-08-6 (PDF; 4,1 MB)
  • Paul Nedo: Krabat. Zur Entstehung einer sorbischen Volkserzählung. in: Deutsches Jahrbuch für Volkskunde. Zweiter Band Jahrgang 1956, herausgegeben vom Institut für deutsche Volkskunde an der Deutschen Akademie der Wissenschaften zu Berlin durch Wilhelm Fraenger, Akademie-Verlag, Berlin, Digitalisat bei www.digi-hub.de (Universitätsbibliothek der Humboldt-Universität Berlin)
  • Krabat – Aspekte einer sorbischen Sage, Zentrum für Lehrerbildung der Universität Potsdam, Herausgeber Martin Neumann; Das Dokument enthält die Inhalte verschiedener Krabat-Sagen und historische Bezüge. (PDF; 10,9 MB; CC BY-NC-SA 2.0)