Крайъгълен камък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Камъкът в основата

Понятието Камъкът в основата или Крайъгълен камък (метафорично, че е "край (на) всички ъгли - ер голям) има две основни значения - буквално и метафорично, първото в религиозен и по-специално монотеистичен контекст (sitz im Leben), а второто като фундамент във всяко едно начинание, т.е. основополагаща идея на дадена идеология - фундамент.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Значение в религията и по-специално в монотеизма[редактиране | редактиране на кода]

Камъкът в основата[1] или крайъгълния камък (на иврит: אבן השתייהевен а-штия от/на персийски: صخره مقدسкуббат ас-сахра - понеже юдаизмът като система от религиозни вярвания призхожда от времето на Ахеменидите - виж Ездра и Голяма асамблея) е на Храмовия хълм и над който се е намирало вътрешното светилище на Йерусалимския храм - Светая Светих, в което никой е нямал право да стъпва освен Първосвещеникът веднъж годишно на Йом Кипур за да предаде волята на Господа (Йехова) на юдеите, от времето на зугота - евреите. Смята се, че крайъгълният камък е в основата на Вселената, тъй като именно с него Господ започва Сътворението на света след мисиите на Ездра и Неемия в "Обетованата земя", а посредством монотеистичния юдаизъм и в християнството и последвалия го ислям. По тази причина и до днес Йерусалим е свят град за три религии - юдаизъм, християнство и ислям - виж и ръкописи от Мъртво море.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

През 21 век, камъкът в основата се намира в рамките на мюсюлманския монумент (не джамия) Купола на Скалата, в средата на който е именно крайъгълният камък - голяма скала с височина 1,25-2 м., дължина 17.7 м. и ширина 13,5 м. Този камък под куполът се смята за свещен в исляма и е ограден с позлатена решетка, така че да не се докосва светотатствено.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

В началото на своя понтифакт Бенедикт XVI стана първият римски първосвещеник посетил Куполът над скалата, изразявайки по този начин християнското разбиране за края на религиозното противопоставяне и конфронтация между запада и изтока точно 20 години след падането на Берлинската стена, вследствие на което Портата на света е отново свободна за преминаване.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Талмуд, Йом 54б; ср. Таргум Йонатан към Исак. 18:30

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]