Крем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крем.

Лилия
Lil rhodopeum 01Hab Griechenland Rhodopen Livaditis 12 06 00.jpg
Родопски крем (Lilium rhodopeum)
Lilium michiganense 2.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Liliales Лилиецветни
семейство: Liliaceae Лилиеви
род: Lilium Лилия
Научно наименование
Уикивидове Lilium
Linnaeus, 1753[1][2]
Видове

Вижте текста.

лилия в Общомедия

Крем, още лилия или лилиум (Lilium), е род растения от семейство лилиеви (Liliaceae).

Произхождат от така наречения стар свят и много отдавна се култивират от хората. Създадени са множество културни сортове, които се отглеждат в паркове и градини.

Повечето от културните сортове се размножават с грудки.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Автори от Ботаническа градина-БАН (Д. Венкова, д-р А.Дончева) считат, че името на цветето произхожда от думата „ли-ли“, която означава „бял-бял“. Авторите не са единни дали „ли-ли“ е древнокелтска, или древногалска дума.

Други (инж.агр. М.Граматнички) приемат, че думата „лилиум“ идва от гръцката дума „Leirion“ – бял.

До XIX в. в Европа била позната единствено бялата разновидност на цветето. Розовите и жълтите били пренесени по-късно от Азия. Има близо 90 разновидности в най-невероятни разцветки.

Разпространение и селекции[редактиране | редактиране на кода]

В България се срещат естествено четири вида: Албански крем (Lilium albanicum), Планински крем, наричан също самодивско лале (L. jankae), Петров кръст (L. martagon) и Родопски крем (L. rhodopeum).

Известните повече от 100 вида диворастящи лилиуми се срещат в природата в страните от Северното полукълбо с умерен и субтропичен климат – Европа, Азия и Северна Америка.

До XIX век в Европа се внасяли множество диворастящи екзотични цветя от цял свят. Включително и диворастящи лилиуми. Пристигали основно от Далечния изток, Китай и Япония. Техните цветове започнали да не се харесват на специалистите. И в началото на ХХ в. започнало създаването на нови видове с по-големи и по-разнообразни цветове. По това време, през 1903 г., в Китайски Тибет бил открит уникален диворастящ лилиум. Между всички диворастящи той бил огромен – 150 см. висок. Цветът му бил нещо невиждано дотогава: дълъг към 15 см. снежно бял с жълто гърло, отвън с леко розов оттенък, и цвят, тесен като тръба, който се разширява накрая. А луковицата му била невъобразима за времето си – грамадна, почти кръгла и лилава на цвят. Когато през следващата 1904 г. тибетският лилиум цъфнал за пръв път, всички специалисти единодушно му дали името Lililum Regale („Царска лилия“). Вече 96 години Lililum Regale е единственият диворастящ вид, който е разпространен в цял свят.

За това време са създадени около 5000 сорта, групирани в 7 класификационни групи. В България, до края на ХХ век, само на тесен кръг цветари са били известни хибридните лилиуми.

Истинска революция в селекционерството било създаването за пръв път на междугрупов хибрид. От родителските хибриди – от групата „тръбести“ Trupets и от групата „ориенталски“ Oriental – разцъфтяла „Черната красота“ Black Beauty.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Колко дълбоко в земята се засаждат лилиумите – по този критерий всички лилиуми се делят на две групи.

Лилиумите от едната група образуват корени на базата, дъното на луковицата. Луковичките-бебета излизат от луковицата-майка. За тези лилиуми утвърдения израз е „с базално вкореняване“. Същото напълно се отнася и за лилиумите от другата група. Само че те образуват корени и на втори етаж. При повърхността на земята стеблата на тези лилиуми обрастват с корени и с бебета. В този случай приетият израз в литературата е „стъблено вкореняване“. Не е възможно по външността на купената луковица да се познае дали тя е с базално, или със стъблено вкореняване, а е много важно за жизнеността на всяка купена луковица да се засади на необходимата и достатъчна дълбочина. Луковиците с базално вкореняване се засаждат плитко – на 5 см. Луковиците със стълбено вкореняване се засаждат дълбоко – на 15 – 20 см.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

  • Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума „Звезда на земята“.
  • Древните елини смятали, че лилиумът се е появил, когато от гръдта на богинята майка Хера капнали няколко капки мляко на земята. Затова и първото такова цвете било бяло. Други капки мляко останали в небето и те се превърнали в звезди от Млечния път.
  • В Рая, където змията изкушавала Ева, цъфтели лилиуми. Въпреки, че видели как тя се предала на изкушението, отхапвайки от ябълката, лилиумите запазили своята непорочна белота.
  • Люлката на Мойсей била вързана под жълти лилиуми, които растели между тръстики и камъши.
  • Персийската столица по времето на Кир, в края на V в. пр.н.е. била наричана „градът на лилиите“.

Възхищението от това цвете не само е родило легендите, а е оставило негови изображения върху асирийски и древноегипетски паметници. По-късно е намерило израз върху парични знаци. Лилия е била изобразена върху римски монети и френски флорини от времето на Людовик IX. А Людовик XIV пуснал в обращение пари във формата на златни и сребърни лилии.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Genera Plantarum (5th edition), страница: 143, BHL Page ID: 651151
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 1, страница: 302, BHL Page ID: 358321, инстанция на: first description (of a taxon)