Кристоф (Хоенцолерн-Хайгерлох)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристоф
Christoph von Hohenzollern-Haigerloch
граф на Хоенцолерн-Хайгерлох
Роден
Починал

Религия католицизъм
Wappen Carl von Zollern zu Hohenzollern aus einem unbekanntem Wappenbuch.jpg
Семейство
Род Хоенцолерн-Хайгерлох
Баща Карл I фон Хоенцолерн
Майка Анна фон Баден-Дурлах
Братя/сестри Айтел Фридрих IV (Хоенцолерн)
Йоахим фон Цолерн
Карл II фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Йохана фон Хоенцолерн-Зигмаринген
Деца Йохан Кристоф (Хоенцолерн-Хайгерлох)
Карл (Хоенцолерн-Хайгерлох)

Кристоф фон Хоенцолерн-Хайгерлох (на немски: Christoph von Hohenzollern-Haigerloch * 20 март 1552 в Хайгерлох; † 21 април 1592 също там) е първият граф на Хоенцолерн-Хайгерлох (1576–1592) от швабския клон на Хоенцолерните.

Дворцовата църква и двореца Хайгерлох

Той е третият син на граф Карл I фон Хоенцолерн (1516-1576) и съпругата му Анна фон Баден-Дурлах (1512-1579), дъщеря на маркграф Ернст от Баден-Дурлах. Заедно с брат си Карл (1547–1606) Кристоф следва право във Фрайбург и във френския Бурж.

През 1576 г. графство Хоенцолерн се разделя на линиите Хехинген, Хайгерлох и Зигмаринген. Кристоф получава Хайгерлох и основава линията Хоенцолерн-Хайгерлох, която е прекъсната през 1634 г., след което графство Хоенцолерн-Хайгерлох преминава във владение на княжество Хоенцолерн-Зигмаринген.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

През 1577 г. Кристоф се жени в Зигмаринген за Катарина († сл. 1608), дъщеря на фрйхер Кристоф фон Велсперг. Раждат им се деца:[1][2]

∞ 1608 графиня Мария Елизабет фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1592–1659)
  • Карл (1588–1634), граф на Хоенцолерн-Хайгерлох
∞ 1618 графиня Розамунда фон Ортенбург († 1636)
  • Мария Салома Кунигунда (1578–1647), монахиня в манастир Инцигкофен
  • Анна Доротея († 1647), приорин в манастир Инцигкофен
  • Мария Сидония, монахиня в манастир Зьофлинген
  • Якоба († сл. 1607)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Württembergische Jahrbücher für vaterländische Geschichte, Geographie, Statistik und Topographie, Aue, 1837, S. 115 (Digitalisat)
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen, F. Fleischer, 1843, S. 309 ff.
  • Fidelis Baur: Geschichte der hohenzollernschen Staaten Hechingen und Sigmaringen, Bucher und Liener, 1834, S. 7 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]