Карл I фон Хоенцолерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл I фон Хоенцолерн
граф на Хоенцолерн
Лични данни
Управление от 1525 до 1575 г.
Други титли граф на Хайгерлох
Роден
Починал
Семейство
Династия Дом Хоенцолерн
Баща Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн
Майка Йохана ван Витхем
Брак Анна фон Баден-Дурлах
Потомци Ферфрид, Мария, Айтел Фридрих IV, Карл II, Йохана, Мария Якобея, Елеонора, Христоф, Магдалена, Йоахим, Кунигунда
Герб „Carl Graff von Zollern zu Hohezollen“
Наследствената подялба на графовете фон Хоенцолерн 1575 г.

Карл I фон Хоенцолерн (на немски: Karl I von Hohenzollern, * 1516 в Брюксел, † 18 март 1576 в дворец Зигмаринген) е от 1525 до 1575 г. граф на Хоенцолерн от швабската линия на Дом Хоенцолерн. Той е имперски дворцов президент и от 1558 до 1576 г. граф на Хайгерлох.

Карл е най-възрастният син на граф Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн (1494–1525) и съпругата му Йохана ван Витхем († 1544), дъщеря на Филип, господар на Берсел и Баутерсем. Дядо му Айтел Фридрих II фон Хоенцолерн е голям приятел с император Максимилиан I фон Хабсбург.

Император Карл V е приятел на баща му и негов кръстник. Елеонора Кастилска, кралицата на Португалия, е също негова кръстница. Добрите връзки с Карл V дават възможност по-късно на Карл да взема високи позиции в империята. Карл V му финансира от неговия 12 рожден ден обучение в Мадрид. През 1534 г. той получава от император Карл V графство Зигмаринген и графство Феринген.

Първият Цолернски домашен закон от 1575 г. определя въвеждането на Примогенитурата за наследството.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Карл I се жени на 11 февруари 1537 г. за Анна фон Баден-Дурлах (* април 1512, † сл. 1579), дъщеря на маркграф Ернст от Баден-Дурлах. Те имат децата:[1] [2][3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415-1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3921564182.
  • E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
  • Wolfgang Neugebauer (1953): Die Hohenzollern. Anfänge, Landesstaat und monarchische Autokratie bis 1740. (Band 1), Stuttgart, Berlin, Köln 1996
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book
  • Eduard Schwarzmann: Karl I., Graf zu Hohenzollern-Sigmaringen und Veringen und Markgräfin Anna von Baden und Hochberg, Sigmaringen 1859 E-Book
  • Constantin von Wurzbach: Hohenzollern, Karl (I.). Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 9, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1863, S. 217

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 8, genealogy.euweb.cz
  2. Karl I. Graf v. Hohenzollern, ww-person.com
  3. Karl I, Graf von Hohenzollern-Sigmaringen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]