Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн
Zollern-Eitelfriedrich III-1561.jpg
Роден
Починал
Погребан Италия

Религия католицизъм
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Айтел Фридрих II
Майка Магдалена фон Бранденбург
Братя/сестри Франц Волфганг фон Хоенцолерн
Деца Карл I фон Хоенцолерн
Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн в Общомедия

Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн (на немски: Eitel Friedrich III von Hohenzollern, * 1494, † 15 юни 1525 в Павия) е от 1512 до 1525 г. граф на Хоенцолерн от швабската линия на Дом Хоенцолерн.

Айтел Фридрих III е син на граф Айтел Фридрих II фон Хоенцолерн (1452 – 1512) и Магдалена фон Бранденбург (1460 – 1496), дъщеря на маркграф Фридрих III фон Бранденбург. Баща му е голям приятел с император Максимилиан I фон Хабсбург. Той последва баща си през 1512 г. като регент на графството Хоенцолерн.

Айтел Фридрих учи заедно с по-късния император Карл V в Брюксел. Той е най-главният таен съветник при император Максимилиан I. Айтел Фридрих III е приятел с император Карл V и Елеонора Кастилска, кралицата на Португалия, които стават кръстници на син му Карл I.

Айтел Фридрих умира през 1525 г. в Павия, където е хауптман на немските ландскнехти. Предполага се, че е отровен от завистлив испански офицер. Погребан е в катедралата на Павия.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Айтел Фридрих III фон Хоенцолерн се жени през 1515 г. за Йохана ван Витхем († 1544), дъщеря на Филип, господар на Берсел и Баутерсем. Те имат децата:[1]

  • Карл I (1516 – 1576), граф на Хоенцолерн
  • Ферфрид († млад)
  • Анна († 1574)
  • Маргарета († млада)
  • Айтел Фридрих († 1544), убит в битката при Сен-Дизие
  • Феликс Фридрих († 1550)
  • Йохана († 1550)
∞ 1539 фрайхер Якоб III фон Валдбург-Траухбург (1512 – 1542)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
  • Wolfgang Neugebauer (1953): Die Hohenzollern. Anfänge, Landesstaat und monarchische Autokratie bis 1740. Band 1. Stuttgart, Berlin, Köln 1996.
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 8, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]